Руни хвана единия ъгъл на чаршафа, покриващ трупа, и застина така. Това беше единствената част от работата си, която мразеше. С реакциите си при вида на мъртвец хората обикновено се деляха на четири типа: които повръщаха, които припадаха, които изпадаха в истерия. За Руни четвъртият тип беше най-интригуващият — хората, които застиваха като вкаменени и не изразяваха никакво чувство. Беше готов да даде цялата си месечна заплата, за да разбере какви мисли минаваха през съзнанието им в такъв момент.
Той повдигна чаршафа.
Помощникът на губернатора погледна веднъж, нададе жален стон и припадна в ръцете на шерифа. Противното действие на разложението се бе разкрило с цялата си сила.
Руни се изуми от реакцията на Джеси. Тя задържа дълго и неотклонно погледа си в грозния труп, който лежеше изгнил върху масата. Пое си въздух и изопна цялото си тяло. После вдигна очи и без да мигне, заговори със спокоен, овладян глас:
— Това не е моят съпруг!
— Сигурна ли сте? — попита тихо Руни.
— Вижте сам — каза тя с равен глас. — Линията на косата не е същата. Структурата на костите също. Реймънд имаше ъгловато лице. Това е по-закръглено.
— Разлагането на плътта променя лицевите черти — поясни Руни.
— Ако обичате, огледайте зъбите.
Руни се вгледа.
— Какво им е?
— Имат амалгамени пломби.
— Не ви разбирам.
— Пломбите на мъжа ми бяха златни.
Не мога да я оборя по този въпрос, помисли си Руни. Заможен човек като Реймънд Лебарон не би си позволил евтина зъболекарска работа.
— Но нали разпознахте часовника, дрехите му…
— Изобщо не ми пука какво съм казала! — извика силно тя. — Това противно нещо тук не е Реймънд Лебарон!
Руни онемя от избухването й. Дълго след като тя напусна като фурия хладилното помещение, той остана като замаян на мястото си, без да е в състояние да отрони дума. Шерифът предаде припадналия помощник в ръцете на санитаря и се обърна към патолога.
— Дявол го взел, как си обяснявате тая работа?
Руни поклати глава.
— Нямам обяснение.
— По моему тя изпадна в шок. Вероятно е била на ръба и почна да бълнува. Ти по-добре от мен знаеш, че повечето хора не могат да приемат смъртта на любим човек. Тя умишлено замижава пред истината и отказва да я приеме.
— Жената не бълнуваше.
Сует го изгледа недоумяващо.
— Как тогава ще определиш реакцията й?
— Тънка наблюдателност.
— Откъде го измисли това?
— Часовникът — отвърна Руни. — Един от екипа ми работил вечер при един бижутер, за да се издържа, докато следвал медицина. Той веднага позна, че скъпият часовник „Картие“, който госпожа Лебарон подарила на съпруга си, е имитация, една от онези нескъпи репродукции, които се произвеждат незаконно в Тайван или Мексико.
— Но защо жена, която може да напише чек за милиони долари, ще подарява евтин фалшификат?
— Реймънд Лебарон си го е бивало по отношение на стила и вкуса. Не може да не е разпознал измамата. По-логично е да си зададем въпроса: защо се е унижил да го носи?
— Значи мислиш, че тя направи театър и излъга за разпознаването на трупа?
— Смелото ми твърдение е, че тя се е подготвила какво да очаква — отвърна Руни. — Ще си позволя да отида дори още по-далеч, готов съм да заложа новия си мерцедес-бенц, че генетичното проследяване, зъболекарският доклад и резултатите от гумените отливки на останките от отпечатъците на пръстите, които направих и изпратих в лабораторията на ФБР, ще докажат, че тя е права. — Той се обърна и погледна трупа. — Това там не е Реймънд Лебарон.
6.
Детектив лейтенант Хари Виктор, главен следовател в областното главно полицейско управление в Дейд, седеше облегнат назад на въртящия се стол и изучаваше няколкото снимки, направени в командния кош на „Проспъртиър“. След няколко минути той повдигна очилата над покритото си с руса коса чело и разтърка очи.
Виктор беше прибран човек; всичките му книжа бяха прилежно картотекирани по азбучен ред и номерирани — единственото ченге в историята на управлението, което с истинско удоволствие пишеше полицейски доклади. Докато повечето мъже гледаха спорт по телевизията през почивните си дни или си почиваха край плувния басейн на някой курорт през отпуската си и четяха детективските романи на Рекс Бърнс, Виктор преглеждаше папките на неразкритите престъпления. Същински твърдоглавец, той предпочиташе да разнищва объркани случаи, отколкото да печели присъди.