— Как си обяснявате смъртта им?
— Планът е пропаднал.
— Защо?
— Питайте съдебния лекар.
— Питам вас.
— Вероятно са яли развалена риба на някой пуст остров, ако са се заврели на такъв — отвърна Пит, започвайки да се отегчава. — Откъде да знам? Ако ви трябва сценарий, наемете си сценарист.
Интересът в очите на Виктор угасна. Той се отпусна на стола и мрачно въздъхна.
— За миг си помислих, че можете да ми кажете нещо, нещо необичайно, което да помогне на мен и управлението да разкрием загадката. Но и вашата теория се оказа вятър работа, като на останалите.
— Не съм изненадан — каза Пит с безразлична усмивка.
— Как успяхте да изключите мощността секунди след като сте влезли в командния кош? — попита Виктор, връщайки назад разговора.
— При положение, че съм пилотирал двайсет различни самолета по време на службата си във Военновъздушните сили и в цивилния живот, просто знаех къде да погледна.
Виктор доби доволен вид.
— Още един въпрос, господин Пит. Когато за първи път видяхте дирижабъла, от коя посока летеше?
— Носеше се свободно по посока на вятъра от североизток.
Виктор се пресегна и изключи касетофона.
— Това е достатъчно. Ще ви намеря ли през деня на служебния ви телефон?
— Ако ме няма, секретарката ще се свърже с мен.
— Благодаря ви за помощта.
— Не беше съществена за съжаление — отвърна Пит.
— Трябва да разнищим всяка нишка. Много ни притискат отгоре заради Лебарон, нали беше голяма клечка. Това ще се окаже най-странният случай, с който се е сблъсквало управлението.
— Не ви завиждам в търсенето на развръзката. — Пит погледна часовника си и стана. — Трябва да поемам към летището.
Виктор също стана и му подаде ръка през бюрото.
— Ако ви хрумне някаква друга насока на плана, господин Пит, моля, обадете ми се. Много обичам хубавата фантазия.
Пит се спря на вратата и се обърна, по лицето му се изписа лукав израз.
— Следа ли искате, лейтенант? Ето ви една: за да се издигнат във въздуха, въздушните кораби имат нужда от хелий. На такава антика като „Проспъртиър“ ще са му нужни поне няколко хиляди кубически метра газ, за да се издигне във въздуха. След седмица газът ще се е изпарил дотолкова, че ще се е наложило да се приземи. Следите ли мисълта ми?
— Зависи накъде биете.
— Няма начин дирижабълът да се появи изневиделица край Маями, ако четирийсет и осем часа преди това не е бил презареден с необходимото количество газ.
Виктор гледаше като човек, комуто предстоеше да приеме първото причастие.
— Какво предлагате?
— Да проверите някоя приятелска съседна газостанция, която е в състояние да напомпа шест хиляди кубически метра хелий.
7.
— Мразя корабите — изсумтя Руни. — Не мога нито да плувам, нито да се задържам на повърхността на водата и ми прилошава дори само като погледна през прозорчето на пералнята.
Шериф Сует му подаде чаша с двойно мартини.
— Заповядай, това ще разтовари натрапчивите ти мисли.
Руни погледна с печален поглед водите на залива и погълна половината от питието си.
— Предполагам, няма да излезеш в открито море.
— Не, просто ще направя една обиколка из залива. — Сует се приведе, за да влезе в предната кабина на блестящата си бяла рибарска лодка и включи двигателя. Единичният газотурбинен дизелов двигател с 260 конски сили заработи ритмично. От кърмата забоботиха изгорелите газове и палубата под краката им запулсира. Сует прибра въжетата, оттласна лодката от дока и започна да си проправя път през лабиринта от яхти, за да излезе в Бискейнския залив.
Докато лодката се плъзгаше покрай шамандурите на канала, на Руни му се припи още една чашка.
— Къде държиш стимуланта?
— Долу, в предната кабина. В месинговата водолазна каска има лед.
Руни се появи отново и попита:
— За какво е всичко това, Тайлър? Днес е неделя. Сигурно не ме изкара от къщи посред чудесен футболен мач само за да ми покажеш как изглежда Маями Бийч откъм морето.
— Истината е тази: научих, че снощи си завършил доклада за труповете от дирижабъла.
— По-точно в три часа сутринта.
— Помислих си, че може би ще искаш да ми кажеш нещо.
— За бога, Тайлър, толкова ли е спешно, та не можа да почакаш до утре сутринта?