— Да няма някаква грешка?
— По скалата на абсолютната сигурност от едно до десет, моето предсказание е осем.
— Съзнаваш ли как ще прозвучи това?
— Налудничаво, предполагам.
— Трима мъже изчезват над Карибско море при температура над трийсет градуса и премръзват до смърт? — запита риторично Сует. — Подобно твърдение никога няма да издържи, докторе. Особено след като наблизо не е намерена никаква хладилна товарна кола за замразени храни.
— Но ти изобщо нямаш някакво твърдение, което да издържи.
— В какъв смисъл?
— Пристигна докладът на ФБР. В него се набляга на разпознаването, извършено от Джеси Лебарон. Трупът в моргата не е на съпруга й. Другите два трупа също не са на Бък Сийзар и Джоузеф Кавила.
— Божичко, нови двайсет! — изстена Сует. — Кои са тогава?
— В досиетата за отпечатъци на пръсти във ФБР те не фигурират. Най-вероятното е да са чужденци.
— А ти откри ли нещо, което да наведе на техните самоличности?
— Мога да ти дам данни за ръста и теглото им, мога да ти покажа рентгенови снимки на зъбите и предишни счупвания на кости. Черните дробове и на тримата говорят за погълнато огромно количество твърд алкохол. Белите им дробове ги издават като страстни пушачи, а по зъбите и пръстите на ръцете може да се съди, че са пушили цигари без филтър. Обичали са също и да си похапват. Последната им храна се е състояла от черен хляб, цвекло и различни плодове. Двама от тях са подкарали трийсетте си години, третият е бил над четирийсет, ако не и повече. Физическото им състояние е било над средното ниво. Не мога да ти кажа почти нищо повече, което да установи самоличността им.
— Това е началото.
— Но то продължава да нарежда Лебарон, Сийзар и Кавила сред изчезналите.
Преди Сует да отговори, женски глас даде сигнал на лодката по високоговорителя. Той отговори и настрои радиото на честотата, на която му бе казано.
— Извинявай за прекъсването — обърна се той към Руни, — но ме търсят спешно по телефона, свързан с брега.
Руни кимна, влезе в предната кабина и си наля още една чаша мартини. В тялото му се разнесе приятна топлина. След малко тя щеше да обхване и главата му. Когато се върна в кормилната рубка, Сует тъкмо окачваше слушалката, лицето му беше зачервено от ярост.
— Мръсни гадове! — изсъска той.
— Какво е станало? — попита Руни.
— Присвоили са си ги! — и удари юмрук в кормилото. — Проклетите федерални ченгета са влезли в моргата и са си присвоили труповете от дирижабъла.
— Но трябвало е да спазят законния ред — възмути се Руни.
— Дошли шестима мъже в цивилни облекла и двама федерални маршали, показали необходимите документи, натъпкали труповете в метални сандъци, пълни с лед, и отлетели с хеликоптер на Военновъздушните сили.
— Кога е станало?
— Само преди десет минути. Хари Виктор, главният следовател на случая, се оплака също, че те претършували бюрото му в отдел „Убийства“, докато бил в тоалетната, и задигнали папките му.
— А моя доклад за аутопсията?
— И него го свили.
Вермутът бе повдигнал настроението на Руни и той рече:
— О, я погледни нещата от друг ъгъл. Ами те избавиха теб и полицейското управление от затруднението.
Гневът на Сует започна да стихва.
— Не отричам, че ми направиха услуга, но се вбесих от начина, по който действат.
— Остана една малка утеха — смънка Руни; чувстваше, че краката му вече не го държат. — Чичо Сам не взе всичко.
— Като какво например?
— Нещо, което не е вписано в доклада ми. Един лабораторен резултат, доста противоречив, за да бъде изложен писмено и прекалено безумен, за да се споменава за него извън домовете за душевноболни.
— За какво говориш? — настоя да узнае Сует.
— За причината на смъртта.
— Нали каза, че е хипотермия?
— Така е, но пропуснах най-важното. Видиш ли, не отбелязах времето на настъпването на смъртта. — Руни започваше да слива думите.
— Ами то е в рамките на няколко дни.
— О, не. Горките хора са били замразени много по-отдавна.
— Колко отдавна?
— Ами някъде между една и две години назад.
Шериф Сует загледа Руди напълно изумен. Но съдебният лекар му се хилеше насреща като хиена. И както се хилеше, подгъна колене и се прекатури зад борда.