8.
Домът на Дърк Пит не се намираше на улица в предградие, нито в някой висок жилищен блок с изглед към гъстите върхари на Вашингтон. Той нямаше живописен двор или съседи с пискливи деца и лаещи кучета. Не беше и къща, а стар самолетен хангар, разположен в края на столичното международно летище.
Отвън постройката изглеждаше запустяла. Покрай стените й бяха избуяли плевели, а по мазилката им, на места издута, на места паднала, нямаше и следа от боя. Единственият признак, по който, макар и трудно, можеше да се предположи, че хамбарът е обитаем, бяха прозорците под огромния заоблен покрив. Въпреки че бяха зацапани и покрити с прах, нито един от тях не беше счупен като на изоставените складове.
Пит благодари на мъжа, обслужващ летището, задето го докара от терминала дотук. После, след като се огледа, за да се увери, че никой не го наблюдава, извади малък предавател от джоба на якето си и издаде гласно няколко команди, които изключиха алармените системи, и отвори една странична врата, чийто вид предполагаше, че виси на пантите си от трийсет години.
Прекрачи прага и стъпи върху циментов под, запълнен целия с близо три дузини лъскави класически автомобили, един старинен самолет и един железопътен вагон от началото на века. Спря се и с нежност загледа шасито на едно френско спортно купе „Талбот-Лаго“, което се намираше в първия етап на възстановяването му. Колата беше почти изцяло разрушена от експлозия и Пит бе твърдо решен да възобнови усуканите останки до първоначалната им елегантност и красота.
Той помъкна куфара и пътната си чанта нагоре по витата стълба към апартамента си, разположен в горната част в другия край на хамбара. Часовникът му показваше 2:15 следобед, но съзнанието и тялото му се чувстваха така, сякаш наближаваше полунощ. Разопакова багажа си и реши първо да се позанимае няколко часа с талбот-лагото, а после да си вземе душ. Преоблече се в стар работен комбинезон и тъкмо отвори чекмеджето с инструментите, когато хангарът се огласи от силен звън. Той извади от дълбокия си джоб безжичен телефон.
— Ало?
— Господин Пит, ако обичате — чу се женски глас.
— На телефона.
— Един момент.
След като изчака близо две минути, Пит изключи телефона и започна да сваля дистрибутора на талбота. Минаха нови пет минути, преди звънецът отново да звънне. Той включи телефона, но не се обади.
— Още ли сте там, господине? — попита същият глас.
— Да — отвърна равнодушно Пит и затисна телефонния апарат с рамото до ухото си, за да освободи и двете си ръце.
— Обажда се Сандра Кабот, личната секретарка на госпожа Джеси Лебарон. С господин Пит ли разговарям?
Пит винаги се изпълваше с неприязън към хора, които не набират сами съответния телефонен номер.
— С него.
— Госпожа Лебарон иска да се срещне с вас. Можете ли да дойдете в дома й в четири часа?
— Много бързо се възползвате от случаите, а?
— Моля?
— Извинете, госпожице Кабот, но трябва да прегледам една ранена кола. Ако госпожа Лебарон пожелае да дойде тук, ще можем да разговаряме.
— Съжалявам, но не е възможно. Довечера тя дава официален коктейл в лятната си градина, на който ще присъства и държавният секретар, и просто няма как да се отскубне.
— Тогава някой друг път.
Последва мълчание, после госпожица Кабот пак заговори:
— Но вие не разбирате…
— Права сте, не разбирам.
— Нищо ли не ви говори името Лебарон?
— Не по-различно от Шагнасти, Куагмир или Смит — излъга добродушно Пит.
Секретарката като че ли се обърка за миг.
— Господин Лебарон…
— Да спрем с шегите и закачките — прекъсна я Пит. — Много добре знам кой е Реймънд Лебарон. И за да спестя времето и на двама ни, ще ви кажа, че не мога да добавя нищо към загадката около изчезването и смъртта му. Предайте на госпожа Лебарон моите съболезнования. Това е всичко, с което мога да съм ви от полза.
Кабот пое дълбоко въздух и го изпусна.
— Моля ви, господин Пит, сигурна съм, че тя ще ви бъде много благодарна, ако се срещнете с нея.
Пит едва ли не си представи как Кабот произнесе „моля ви“ през стиснати зъби.
— Добре — рече той. — Мисля, че ще успея. Какъв е адресът?
Арогантността й мигом се възвърна.
— Ще изпратя кола да ви вземе.
— Ако нямате нищо против, предпочитам да дойда със собствената си кола. Хваща ме клаустрофобия в лимузини.