— Подозирам, че е нещо, свързано с онази важна клечка, дето взехме като пътник от Рио.
— Генералният консул ли?
— Ами нареждането получих веднага след като той се качи на борда.
Спаркс млъкна и нагласи отново слушалките си. След това започна да записва в бележник пристигащите съобщения. Изведнъж вдигна глава — лицето му имаше мрачен вид.
— Сигнал за бедствие!
Чърч скочи на крака.
— Местоположение?
— На двайсет мили от Ангуила Кейс.
Чърч веднага направи изчисление.
— Значи се намират на около петдесет мили от носовата ни част. Нещо друго?
— Името на морския съд е „Кроган Касъл“. Носът се продънил. Надстройката също била силно повредена. Пълнел се с вода. Искат незабавна помощ.
— Носът им се продънил? — повтори Чърч озадачен. — От какво?
— Не съобщиха, лейтенант.
Чърч се упъти към вратата.
— Ще уведомя капитана. Предай на „Кроган Касъл“, че тръгваме към тях с пълна пара.
Лицето на Спаркс се изкриви от ужас.
— Моля ви, господине, не мога!
— Направи го! — заповяда му Чърч. — Аз поемам отговорността.
Той се обърна и се затича по пътеката, изкачи се по стълбата и влезе в кормилната рубка. Уорли продължаваше да седи на плетения стол, който се поклащаше с ритъма на движението на кораба. Беше свалил очилата си ниско на върха на носа и четеше сгънато списание „Либърти“.
— Спаркс улови сигнал за бедствие — съобщи Чърч. — На по-малко от петдесет мили оттук. Наредих му да потвърди съобщението и да предаде, че променяме курса си, за да се притечем на помощ.
Уорли отвори широко очи, скочи от стола и сграбчи стреснатия Чърч за бицепсите.
— Да не си луд? — изрева той. — Кой, по дяволите, ти е дал правото да отменяш заповедите ми?
Ръцете на Чърч изтръпнаха от болка. Имаше чувството, че огромните лапи на капитана, впити като менгеме, щяха да направят на пихтия мускулите му.
— За бога, капитане, не можем да подминем кораб, изпаднал в бедствие.
— Можем, и още как, щом тъй съм наредил!
Чърч онемя от избухването на Уорли. Видя как очите му кървясаха и се замъглиха, лъхна го силната миризма на уиски от устата му.
— Това е основно правило в морето — не отстъпи Чърч. — Трябва да окажем помощ.
— Потъват ли?
— Съобщението гласи: „Пълним се с вода“.
Уорли отблъсна лейтенанта от себе си.
— Много важно! Нека си изпомпват водата, докато някой друг кораб им спаси задниците, само не и „Циклопи“.
Кормчията и дежурният офицер наблюдаваха с безмълвно изумление как Чърч и Уорли се бяха вторачили един в друг, без да мигат; атмосферата в рубката ставаше все по-напрегната. Разривът, настъпил между двамата през последните седмици, се задълбочи напълно.
Дежурният офицер пристъпи към тях с намерение да се намеси. Уорли извърна глава към него и му се озъби:
— Гледай си работата и наблюдавай кормилото!
Чърч разтърка насинените си бицепси и загледа кръвнишки капитана.
— Възразявам срещу отказа ви да се отзовете на сигнала за помощ и настоявам това да бъде вписано в корабния дневник.
— Предупреждавам те…
— Освен това искам да се отбележи, че сте заповядал на радиста да не подава никакви съобщения.
— Поведението ти е нетърпимо, господинчо — заговори Уорли с леден глас, през стиснати устни и с плувнало в пот лице. — Считай се под арест в каютата си.
— Продължавате ли да арестувате офицерите си — не му остана длъжен Чърч, давайки воля на гнева си, — ще трябва сам да управлявате този кутсуз кораб.
Изведнъж, преди Уорли да отговори, „Циклопи“ рязко пропадна в една дълбока бразда между вълните. Всички в кормилната рубка по инстинкт, изострен от годините, прекарани по море, се хванаха за най-близкия, здраво закрепен предмет, за да се задържат на крака. Плоскостите на корпуса изскърцаха от удара, след което се чу шум от няколко пропуквания.
— Света Богородице! — промълви кормчията с паника в гласа.
— Млъквай! — изръмжа Уорли, докато „Циклопи“ възстанови положението си. — Корабът е издържал и на по-бурно море.
Изведнъж Чърч ужасен проумя положението.
— „Кроган Касъл“, корабът, който изпрати сигнал за бедствие, съобщи, че носът му се продънил и надстройката му била разбита.
— Е, е какво? — погледна го Уорли.
— Нима не разбирате, сигурно някоя огромна вълна се е разбила в него.