Джеси го погледна със смутен израз.
— Нима го познавате? — изненада се тя.
— И още как! Пит е номер две в НЮМА. Той е този, който извади „Титаник“ по поръчка на Министерството на отбраната.
— И спаси живота на президента в Луизиана — добави Фосет.
Джеси видимо пребледня.
— Не знаех това.
— Надявам се, че не си го разгневила — подхвърли Оутс.
— Може би се показах малко груба — призна тя.
— Не те ли интересува морско сондиране под Сан Диего?
— Интересува ме. Сеизмичните проучвания сочат за голямо непокътнато находище. Едно от нашите дружества може би ще получи правото за сондиране. Защо питате?
— Знаеш ли кой оглавява сенатската комисия за сондиране на нефт върху държавна собственост?
— Сигурно това е… — Гласът на Джеси се загуби и самообладанието й се стопи.
— Бащата на Дърк — отговори вместо нея Оутс. — Сенатор Джордж Пит от Калифорния. Без неговата подкрепа и благословията на НЮМА по въпросите с опазването на околната среда, няма да имаш никакъв шанс да получиш права за сондиране.
— Май всичко отиде по дяволите — вметна саркастично Фосет.
9.
Половин час по-късно Пит остави даймлера си на мястото му на паркинга пред високата остъклена сграда, в която се намираше управлението на НЮМА. Подписа се на пропуска и взе асансьора за десетия етаж. Когато вратата се отвори, той пристъпи в огромен електронен лабиринт, обхващащ съобщителната и информационната мрежи на морската агенция.
Хирам Йегър вдигна поглед от подковообразното си бюро, чийто плот не се виждаше от джунглата от компютърна апаратура, и се усмихна.
— Здрасти, Дърк! Какво, издокарал си се, а няма къде да отидеш ли?
— Домакинята на приема ме обяви за персона нон грата и ме изхвърли.
— Познавам ли я?
Сега Пит на свой ред се усмихна на Йегър. Компютърният магьосник беше старомоден индивид от времето на хипитата в началото на седемдесетте години. Носеше дългата си руса коса вързана на опашка на тила си. Ситно къдравата му брада беше оставена да расте на произвола. Неизменната му униформа за работа и почивка беше яке „Ливай“ и панталони, напъхани в износени каубойски ботуши.
Пит каза:
— Не мога да си представя ти и Джеси Лебарон да се движите в едни и същи социални среди.
Йегър подсвирна силно.
— Нима си бил изритан от джабула в дома на Джеси Лебарон?! Абе, човече, та ти си нещо като герой на унизените.
— Имаш ли настроение да се поразровиш малко?
— За нея ли?
— Не, за него.
— За съпруга й? Оня, дето изчезна?
— Да, Реймънд Лебарон.
— Поредната операция на тъмно ли?
— Както искаш го наречи.
— Дърк — Йегър го погледна над очилата си, наследени сякаш от баба му, — много обичаш да си вреш носа там, дето не ти е работа, но въпреки това те обичам. Моето задължение тук е да създам компютърна мрежа от световна класа и да събирам архив за морските науки и история, но всеки път когато измайсторя нещо, ти се появяваш и искаш да използваш моето творение за тъмни цели. Защо не ти отказвам ли? Добре, ще ти кажа: защото чувството ми за кражба е много по-силно развито от твоето. И тъй, казвай сега колко надълбоко да ровя?
— До дъното на миналото му. Откъде е той, с какви пари е основал империята си.
— Реймънд Лебарон беше доста потаен относно личния си живот. Може и да е заличил следите.
— Това ми е добре известно, но ти си вадил скелети и от гардероб.
Йегър кимна замислен.
— Да, случая с Бугейнвилския търговски флот преди няколко месеца. Беше чудесна малка лудория, ако мога така да се изразя.
— И още нещо.
— Думай!
— Кораб на име „Циклопи“. Можеш ли да извадиш всички данни за него?
— Без капка пот. Нещо друго?
— Засега това ще ми свърши работа — отвърна Пит.
Йегър го погледна с любопитство.
— Каква е работата този път, стари приятелю? Не вярвам да си подгонил Лебаронови само защото са ти тръшнали вратата под носа на техен прием. Повярвай ми, мен пък са ме изхвърляли от най-долнопробните вертепи в града, но аз съм подминавал това.
Пит се разсмя.
— Не е никакво отмъщение. Просто ми е любопитно. Джеси Лебарон ми каза нещо във връзка с изчезването на съпруга й, което ми се стори странно.