Пит направи каквото му бе казано и принтерът се задейства. Спазвайки обещанието си, Хоуп изобрази на екрана снимка на „Циклопи“, пуснал котва в неназовано пристанище.
Макар корпусът му да изглеждаше строен със старомодния си, напълно отвесен нос и нежно извитата като бутилка за шампанско кърма, надстройката му приличаше на разбъркани строителни елементи от детски комплект. Лабиринт от дерик-кранове, оплетени в паяжина от кабели и вързани за високи подпори, се издигаха от средата на кораба като мъртва гора. На горната палуба в кърмовата част, над машинното отделение, се виждаше дълъг салон с два комина и няколко вентилатора върху покрива му. В предната част кормилната рубка, щръкнала на главната палуба като тоалетна масичка на четири крака, бе надупчена от ред илюминатори и един отвор под тях. Две високи мачти с напречни греди се издигаха от команден мостик, който можеше да мине за футболна врата. Корабът изглеждаше тромав, същинско грозно патенце, което никога нямаше да се превърне в лебед.
Имаше нещо призрачно във вида му. Отначало Пит не можа да установи на какво се дължи това впечатление, но след миг проумя: по палубите нямаше жива душа, сякаш корабът бе изоставен.
Пит извърна глава от монитора и проучи разпечатката със статистическите данни на кораба:
Пуснат на вода: 7 май 1910 г. от корабостроителницата „Уилям Крамп & синове“, Филаделфия
Водоизместимост: 19 360 регистър-тона
Дължина: 165 метра (всъщност по-дълъг от тежковъоръжените бронирани кораби по това време
Широчина: 20 метра
Газене: 8 метра и 44 см
Скорост: 15 морски възела (с 3 възела по-бърз от корабите от типа „Либърти“ от Втората световна война)
Въоръжение: четири 102-милиметрови оръдия
Екипаж: 246 души
Капитан: Дж. У. Уорли, Военноморска спомагателна служба
От вниманието на Пит не убягна фактът, че Уорли е бил капитан на „Циклопи“ от момента, в който е поел службата, до изчезването на кораба. Той се облегна назад и съзнанието му зарея другаде, докато разглеждаше снимките.
— Имаш ли други снимки на кораба? — попита той Хоуп.
— Още три, снимани от този ъгъл, една на кърмата и четири на членове на екипажа.
— Дай да хвърля поглед на екипажа.
За миг мониторът потъмня и след малко на екрана се появи образът на мъж, застанал до бордовата ограда, хванал за ръка малко момиченце.
— Това е капитан Уорли с дъщеря си — поясни Хоуп.
Мъжът беше огромен на ръст, с оредяваща коса, тънки мустачки и месести ръце. Беше облечен с тъмен костюм, с връзка, небрежно изместена на една страна и извадена над сакото, и лъснати обувки; гледаше в обектива, който бе запечатал образа му преди седемдесет и пет години. Малкото русо момиченце до него носеше дълго до коленете сукманче и малка шапка и притискаше до себе си кукла с очертания на бутилка.
— Истинското име на капитана е Йохан Вишман — съобщи Хоуп, без да й беше подадена команда. — Бил роден в Германия и влязъл незаконно в Съединените щати, като скочил от търговски кораб в Сан Франциско през 1878 година. Как е фалшифицирал досието си, не се знае. Докато е бил капитан на „Циклопи“, живеел в Норфолк, Вирджиния, със съпругата си и дъщеря им.
— Има ли вероятност да е работил за германците през 1918 година?
— Не съществува такова доказателство. Искаш ли докладите на военноморското разследване на трагедията?
— Само ги разпечатай, после ще ги проуча.
— Другата снимка е на лейтенант Дейвид Форбс, помощник-капитана — продължи Хоуп.
Фотоапаратът бе заснел Форбс в униформа, изправен до една кола, която според Пит беше кадилак от 1916 година. Мъжът имаше лице като на хрътка, дълъг, тесен нос, светли очи, чийто цвят не можеше да се определи от черно-бялата снимка. Лицето му бе гладко избръснато, с извити вежди и леко издадени напред зъби.
— Що за човек е бил Форбс? — поинтересува се Пит.
— Военноморското му досие е било безупречно до момента, в който Уорли го поставил под арест в кораба за неподчинение.
— Причината?
— Капитан Уорли променил курса, определен от лейтенант Форбс и за малко не ударил кораба, навлизайки в Рио. Когато Форбс го запитал защо прави това, Уорли кипнал и го затворил в каютата му.
— Форбс през цялото пътуване ли е бил под арест?
— Да.
— Кой е следващият?