— Не ми върви… Не ми е добре… Да, мога да кажа, че ми е лошо — Япончик млъкна задълго. — Щом не приемат открита среща на бойното поле, ще се стреляме на полетата на демократичната преса…
Монгол го изгледа със съжаление, но и със съчувствие. Наистина не е добре старият степен вълк Слав Иванков, Япончик!
— Къде са парите, Пентхаус?
— В куфара, господин Алкалай.
— Колко?
— Осем милиона, седемстотин трийсет и шест хиляди.
— Точната сума е осем милиона, седемстотин трийсет и пет и двеста щатски долара.
— Аз не съм дребнав, генерале.
— Видимо, Пентхаус. Добре дошъл на Кавказ. Вземи душ, освежи се и ела да поговорим.
Козела се огледа.
— Къде е Оливия, господин Алкалай?
— Наричай ме Морис… Подрежда вашата вила, Пентхаус. Адютантът ще ти покаже къде те чака дъщеря ми.
Беше първата им среща на четири очи.
Втората:
— Къде е дъщеря ми, Пентхаус?
— Казвам се Иван, Морис. Спи…
— По-добре… Пиеш ли, Иван?
— Рядко и малко, Морис Абрамович.
Рузвелт… Разбира се Алкалай беше оживяло атлетично превъплъщение на Франклин Рузвелт и подсилваше тази прилика.
— Оливия ли настоя да ме наричаш Морис Абрамович?
— Да.
— Аз съм евреин. Руският церемониал не е задължителен, Иван… — погледна го въпросително.
— Иван Ангелов Жаров?
— И това е истинското ти име?
— Не.
Рузвелт не попита за подробности, Козела не се чувстваше длъжен да се изповядва.
— Как доби кеш? Експроприация?
— Не.
— Собствени извори на ресурси?
— Нещо подобно.
Морис Абрамович Алкалай се усмихна уморено, изпи водката като руснак, наля нова чаша от двеста грама.
— Девет милиона долара са дребни пари, Иван. Аз съм богат човек.
— За какво ти бяха тези дребни пари, Морис?
— Изпит.
— Сега, като са в джоба ти… какво ще правиш с тях?
— Ще ти ги върна — Рузвелт му подаде чек за девет милиона долара във „Форейн банк“ — Цюрих. „Булбанк“ беше кореспондентската банка в София.
Мълчаха дълго.
— Плановете ти, Козел?
Генерал Иван Милетиев, Жаров, Пентхаус — Козела се усмихна вътрешно.
— Ще се върна в България.
— Цел?
— Ти кажи целта, Морис. Твоята цел, която върна чека в джоба ми!
— Бързаш, приятелю… Истинският евреин никога не се изповядва преди третата среща с равина!
Третата среща:
— Къде е Оливия?
— Плува. Рота автоматчици я следи с катери в морето.
— Ти не плуваш ли?
— Аз съм рейнджър, Морис. Ползвам всякакъв транспорт… добре.
— Включително въздушен?
— Включително — кимна Козела.
— Това е третата среща. Време е за целта.
Рузвелт изпъна дългите, обути в туид крака, кръстоса вечните си обувки „Поанкаре“, запали „Давидоф“, изпусна тихо дима.
— Русия е кървава смърдяща помийна яма. Надига се жалкият й антисемитизъм. Не ми се живее тук. Аз съм евреин. Рожба на медитеранския климат. Време е да превземем България.
Пентхаус беше втрещен.
— Ти и аз?
— Ти! Аз… Ришельо, Мазарини, Суслов… Който си избереш от сивите кардинали!
— Защо се спря на мен, Морис?
— Защото оцеляваш, Козел. Ти ликвидира легендата Япончик. Той ще влезе в историята редом с Емелян Пугачов и Стенка Разин.
— С това трябваше да започнеш, господин генерал. Ще ви разочаровам. Япончик не е сред труповете…
Рузвелт не трепна.
— Жалко — усмихнат приветливо, каза той. — Забрави този разговор. Явно три срещи не са достатъчни.
— Чекът е на твое разположение, Морис.
— Забрави и за чека… Мисли за здравето на Япончик. Мине ли погребението му, тръгваме на югозапад.
На четвъртата среща козела доведе Оливия.
— Забавлявате ли се, деца — попита Алкалай. — Иван, да не забравя, Япончик е в София. Имаш ли представа защо?
Търси реванш! — помисли Козела. — КГБ му знае триковете и Япончик обяви гроздето за кисело, но в България..
— Не, Морис, нямам представа, но ще опитам да разбера къде бие сонди.
Императора и Нели се чукаха лениво, пушеха, отпиваха глътки бяло вино и си шепнеха възбуждащи мръсотийки, макар че и да ги крещяха, нямаше кой да ги чуе. Охраната беше зад оградата на резиденция „Ангор“ и в двата глисера в язовира, които се виждаха през дантелените пердета. Бяха легнали уж да дремнат преди пътуването — довечера летяха за Париж — а бяха на път да завършат третия акт, вкопчани един за друг като удавници. Иззвъня мобифонът.
— Япончик е в София, Императоре — каза Теди. — Козела в Москва… Поне в Русия. Да му приготвя ли сватбен подарък?
— Афганец на фурна?
— С лимон в устата и морков в гъза! — генералът на Ескадрона се изсмя с безцветния си глуховат баритон.