Опасно, безчувствено и мръсно момче беше Теди, но идеалният човек за работата, която му бяха поверили.
— Знаеш ли къде е?
— Не.
— Това ли искаше да ми кажеш?
— Търся, Императоре… Пуснал съм всички териери по следата. Ще те държа в час. Всъщност, обаждам се да ви пожелая „добър път“.
— Благодаря, Теди. Ще се видим след две седмици — Император Валериан изключи, отпи глътка и отново се впи като пиявица в бившата проститутка и кой знае… бъдеща Императрица.
Теди му хвърли прах в очите. Беше вдигнал на бойна нога цялата наличност на Ескадрона, но я изпрати не по следите на Япончик, а срещу гангстерите на „Пирана“. Джуджето Баджо си беше позволил луксозен „овърдрафт“ в онзи пъб и днес… утре щеше да си плати. Генерал Токев щеше да бъде пълновластен господар на „ЖИТ Интернешънъл“ петнайсет дни — предостатъчно, за да представи на съдружниците си новата война като неизбежна.
Лежеше по гръб, ядеше грозде и чакаше първите резултати от бойните действия, когато се обади Грета.
— Как сте, господин генерал?
— Мечтая за теб, изкушение.
Грета се засмя звънко.
— Около мен е опасно! Знаеш, нали?
— Забравих да ти кажа, че съм безумно смел. Аз съм нещо като храбрия шивач, мечта неосъществима.
Секретар-манекенката онемя на слушалката.
— Знаеш ли какво е ад, генерале?
— Не.
— Бивша мечта — тихо каза Грета. — Така пише в книгите.
— Какво пише за настоящите мечти, видение?
— Изискват постоянство и търпение…
— Не разполагам с нито едно от двете! Кога ще те видя?
Грета притихна задълго, преди да каже:
— Не знам. Ще се обадя — и изключи.
Едва тогава Теди се сети, че не й е давал номера на мобилния си телефон и че по никакъв начин не би могла да го има, ако не го е взела от „Мобилтел“. Провери веднага. Никой не беше се обаждал да иска номера.
Половин час по-късно започнаха да текат комюникетата на бойните действия. „Личният егоизъм е в основата и на най-благородните пориви!“ — казваше баща му и Теди поведе безмилостна война за свободен достъп до сексапилното изкушение Грета, но ако спечелеше — нещо, в което не се съмняваше — щеше да излекува обществото от бандитската краста „Пирана“.
Под щита на ЦСБОП Ескадронът на смъртта удари едновременно офисите на гангстерите в Русе, Силистра, Търговище, Добрич, Шумен, Разград и Варна. Претекстът беше регулярна проверка, но мутрите бяха сърбали попарата на „регулярните проверки“ и почти навсякъде оказаха отпор. Баретите имаха заповед да избягват мокрите дела, но Ескадронът — точно обратната. Бяха въоръжени с дебалансирани патрони и стреляха дори при неволно движение, камо ли при опит за бягство или — не дай, Боже! — съпротива. На място бяха разстреляни единайсет бандита, осем починаха по пътя за болницата и трийсет и четири души бяха подложени на спешни операции, половината от тях с ефимерен шанс за оцеляване. Петстотин ескадронисти бяха разхвърляни към подстъпите на „Пирана“, но Борис Бухалов — Баджо отсъстваше и Теди ги въздържаше от атака.
— Ще чакате, докато се появи джуджето! — беше заповядал той. — Дори с риск да изпукате от глад!
Баджо се бавеше. Теди беше пратил ченгетата да установят всичките му телефонни и мобифонни номера, но освен че блокира капани и явки, друг резултат не постигна. Замирисало му е на мърша и е хукнал през границата! Провери едно след друго капепетата — не беше напускал държавата официално, но това не значеше, че не е минал на десет метра вляво или вдясно на някое от тях. Трябваше да чака… Чакаше. Огладня. Прати охраната за скара. С чаша уиски в ръка, бос и гол под хавлията, взе да броди нервно из хола. Като се наяде до пръсване и изпи три ледени „Загорка“, очите му взеха да се затварят и заспа на канапето срещу гърмящите шлагери на Ем Ти Ви. Събуди се в три през нощта. Звънеше мобифонът.
— Господин генерал, Борис Бухалов ви буди — чу той остър, режещ тенор.
— Колко е часът… Кой сте вие? Името нищо не ми говори.
— Аз съм Баджо, генерале. Приятелят на Грета…
— Оня от кръчмата?
— Същият… Разсъни ли се? Имам сериозни оферти… Или, колко искаш, така ги наречи?
— Чакай да се изпикая, бандитче. Сърди се на себе си, ако си ме събудил залудо!
Теди хукна през апартамента, срита спящата охрана, процеди през зъби:
— Свързвате се с нашите хора в „Мобилтел“ и БТК. Искам точното местонахождение на повикването, имате три минути, провалите ли се, ще ви одера живи! — и седна да мисли. Баджо и Грета знаят номера на мобифона. Баджо се готви да я изтъргува срещу живота си. Ако приема, ще разполага с моето документирано предателство и ще ме обвини в убийството на бандата си.