— Какво ще правите с пресата, господин генерал? — попита млад майор, ченге от БОП.
— Надушиха ли?
— Не още, но… четирийсет и осем трупа?
— Само толкова? — Теди се изсмя разсеяно. — При престрелка между гангстери и барети четири лица с криминални досиета бяха застреляни на място, други шест ранени и под стража откарани в софийските болници. Двама полицаи ранени без опасност за живота.
— Само толкова? — майорът неволно имитира Теди.
— Предостатъчно, майор. Разхвърлете труповете по моргите в страната… ранените също. Кой оцелее, оцелее, кой не — така му било писано. Ясно ли е?
— Да — баретата стреляше бързо, но мислеше бавно и не беше кой знае колко сигурен, че знае как да постъпи, когато остане лице в лице с журналистите. — Но все пак…
— Това е всичко, майор. Операция на ЦСБОП и никой друг. Една изпусната дума и лично ще ти изтръгна езика.
— Е, Грета, повика ме, дойдох. Доволна ли си? — разсеяно попита Теди, сменяйки пълнителя на автомата си.
— Не знам… Баджо жив ли е?
— Не. Мразя да ме будят.
— Къде отиваме?
— „Суингинг хол“. Престъпникът винаги се завръща на местопрестъплението.
— Само двамата?
— Мога да взема охрана… Още ли мислиш, че около теб е опасно?
— Вече не.
Спряха пред пъба. Теди излезе, подаде й ръка, поведе я по стълбите надолу към заведението. Тази вечер беше почти празно. Дори двата оркестъра, които създаваха откровена какафония, почиваха. Седнаха на бара. Поръча два големи „Паспортс“, снобското уиски на бандитите, погледна я усмихнат.
— Наздраве, изкушение.
Обади се мобифонът. Ескадронът беше атакувал централния офис на „Пирана“.
— Открихме двайсет кила хероин и цяла артилерия — каза заместникът му майор Драгомир Досев — Демпси, съотборник по кикбокс. — Вързахме двайсет и две мутри. Наредих да запечатат офисите в страната.
— Добре, Демпси… Иди да къртиш. Това е всичко за тази вечер.
— Намерих Япончик. В блиндирано обкръжение. Труден и за свиткане, генерале.
— Пази дистанцията! Утре ще мислим.
Теди изключи и се обърна към Грета.
— Бог да прости „Пирана“, мечта неосъществима. Тази нощ почина скоропостижно — отля глътка уиски на пода и добави весело: — Бог прибира при себе си тия, които обича!
Тръпки играеха по кожата й.
— Аз не съм „Пирана“, господин Токев.
— Никога не съм твърдял обратното. Наздраве!
— Какво ще правиш с мен?
— Аз? Ще изпием по едно уиски, ще те изпратя до вас… Какво очакваш? Нещо лошо?
Грета дълго търси отговора.
— Хвана ме в лъжа… Нали?
— Да — кимна шефът на Ескадрона. — Предпочитам да мисля, че се е налагало…
— Не, не се налагаше — тихо каза Грета.
— Тогава защо? Не разбирам.
Отново иззвъня мобифонът.
— Генерал Токев, Карамански от пандиза.
— О, Готфадър? Още ли си на топло?
— Ти ме държиш тука, генерале.
— Грешиш, но това не е за телефон. Зает съм, казвай какво има?
— Каква е цената на „отключените врати“? Няма да се пазаря, честна гангстерска — Карамански се изсмя пресилено. — Каквото кажеш — такова ще е!
Теди се замисли.
— Колко роми имаш?
— Много… Всичките! Колкото кажеш — толкова.
— Добре. Чакай ме там. Утре следобед ще мина. Може да измислим нещо.
Отново се обърна към Грета.
— Тръгвам… Ако ти трябвам, знаеш как да ме намериш. Пред кръчмата ще те чака кола и шофьор.
Прибра се, взе душ, изяде две студени кюфтета, изпи още една бира. Беше пет часът, когато се обади Грета.
— Мога ли да дойда при теб? — тихо попита манекенката.
— Заповядай — каза Теди, пусна музика, обра централното осветление и седна да чака жената, която го беше разбрала без думи. Женската интуиция й беше подсказала спасителния ход.
Три дни по-късно, в понеделник сутринта, Иво Карамански или Кръстника на мафията, както го наричаше пресата, беше освободен под гаранция от СЦЗ, даде импровизирана пресконференция и изчезна. Напразни бяха опитите на папараците да го открият, въпреки че му залагаха капани на най-невероятни места. Никой не се сети да го търси в квартал „Абисиния“, където — облечен в копринен халат, седнал по турски, пиян и дрогиран — набираше ромска войска, която генерал Токев щеше да командва чрез него във войната срещу „Криша“ и главатаря й Вячеслав Иванков — Япончик. Ебал съм им мамата!, мислеше Карамански. Достатъчно е да съм на свобода ида има пиячка, стъф и курви!