III
— Липсват осем милиона и осемстотин хиляди долара, Козел — каза Теди.
Император Валериан се беше върнал от Париж и всеки момент трябваше да пристигне в лесидренската резиденция на „Пентхаус“. Оливия и Грета приготвяха обяда, генералите Жаров и Токев пиеха бира в зимната механа. Беше 1 септември, но студено и дъждовно като в средата на ноември. Локалното парно беше включено, камините запалени, стражата усилена.
Козела подхвърли чека пред него.
— Девет милиона, „Форейн банк“ — Цюрих. Секретна операция.
— Алкалай поиска милионите на Чьорни? Цената на Оливия?
— Да. Изпит, както се изрази той. Върна девет.
Теди се замисли.
— Как щеше да ги възстановиш, ако Алкалай ги беше задържал?
— Разчитах на помощта ти.
— Експроприация?
Пентхаус кимна.
— Ще кажеш ли на Императора?
— Да.
— Не те съветвам… Човек трябва да е ревнив към малките си тайни.
— Дискретност за дискретност, Теди. Какво криеш от Вал?
— Разгрома на „Пирана“.
— И цената? — усмихнат каза Козела.
— Основно цената — по същия начин отговори шефът на Ескадрона. — Искам да гледа на Грета като на завоевание на личния ми чар.
— Имаш го, малкия. Ще върнеш ли парите в банката?
Теди прибра чека.
— В понеделник това ще бъде първата ми работа!
Беше събота, 11,30 часа по обяд.
— Остават двеста хиляди долара.
— Партежон?
— Умирам за ларж мъже — лукаво усмихнат, каза Теди. — Имам още една грижа, Козел. Надцених мангалите на Карамански. Япончик ликвидира шейсет роми. По два фараона на ден.
Мрачна сянка пробяга в очите на Козела.
— Да пратим Ескадрона?
— Не без Императора.
Козела кимна.
— Ще говоря с него. Знаеш ли къде е Япончик?
— Знам кой го крие.
— И това е нещо. Кой?
— Обкръжението на Дебелия.
Козела скочи и тръгна с нервни крачки из механата.
— Бившият борд на „Пентхаус“. Лозев, Андреев и Младенов?
— Нещо повече. Япончик е в България по тяхна покана.
— Защо? — шокиран попита генерал-полковник Жаров.
— Надявах се ти да знаеш — отговори генерал-майор Токев. — Не познавам лично ни един от тях.
— Аз също — кимна Козела.
— Колеги, да ви представя госпожа Екатерина Изова-Савова — започна Лозев. — В България е нелегално. Тя е сестра на Нерон Вълка и Калигула Бесния — Бог да ги прости — и съпруга на така наречения Император Валериан Изов.
— Бивша съпруга — обади се Катя.
— В момента тече разводът й с шефа на „ЖИТ Интернешънъл“ — продължи генералът. — С Катя Изова и един мъж се запознахме на едно парти в Америка. Тя е истинският наследник на „Нерон-Кали“, но Валери Савов, както всъщност се казва Императора, я е принудил да подпише договор, че се отказва от правата си в негова полза. Госпожа Изова е тук, за да оспори този договор. В наш интерес е съдът да го обяви за нищожен.
— Разполагате ли с някакви документи, госпожо? — попита Мишел.
— Достатъчно е да ми кажете какво е необходимо. И време да го доставя.
— Имате ли свой човек в холдинга? — попита Поета.
— Дясната ръка на бившия ми мъж и негов първи братовчед е мой роб. И онзи мъж — Бъстър Китън, който познаваме само братята ми и аз.
Думите й прозвучаха истерично, яростно, лицето й беше болно, фанатично, лудо. Срещу тях наистина стоеше сестрата на най-страшните мъже на страната. Мъртви, те бяха оставили своя ангел-отмъстител.
На 3 септември лятото се върна.
— Хайде на бас, че Грета е най-голямата курва от трите? — усмихнат до уши, каза Теди.
От лесидренската къща на Козела се бяха прехвърлили в резиденция „Ангор“ и наблюдаваха Оливия, Грета и Нели, излежаващи се по монокини във финската яхта-катамаран на стотина метра от брега.
— Ще загубиш, малкият! — мрачно подхвърли Козела, но Валериан побърза да смени темата.
— Мирише на военно положение! — високо, отчетливо, като от трибуна, произнесе прокобата си. — Ако съдя по БЗК, Минералбанк и Агробизнесбанк, задава се ефектът на доминото.
— Нали ние сме на завет, Вал — безгрижно подхвърли Теди. — Военните не могат да предприемат нищо, без да рефлектира върху Ескадрона.
— Не съм сигурен — все по-мрачно звучеше Козела. — Армията по традиция презира полицията. Не би изпуснала удобен случай да ни натрие носа.
— Еби им майката на тия партенки, Козел! Има ли заговор, ще стигне до мен… Минирал съм държавата с „Уши, нос и гърло“ — Теди се протегна лениво, сладострастно, чувстваше се удобно в тялото си и несъзнателно му се наслаждаваше. — Че са курви, курви са, но мойта е баш курвата. Бас на хиляда долара.