— Нели не е курва — тихо каза Императора.
— Добре де, не е. Света Тереза е… Какво ще кажеш за литовката, Козел? Ще прежалиш ли хиляда зелени?
— Ако не си затвориш плювалника, ще ти го затворя аз? — пепелявосив изсъска Козела.
Теди вдигна безгрижно рамене, усмихна им се приветливо и преди да се прибере в къщата, подхвърли през рамо:
— Отивам да спя, момчета. Вие тук можете да се обзалагате коя от вашите курви е по светица. Аз съм наясно.
Козела и Императора мълчаха дълго, много дълго.
— Забрани му да говори по този начин… — започна Императора, но Козела скочи, изкрещя едно: „Ти му забрани!“, хвърли се в язовира и с нервен кроул отпраши навътре. Плуваше далеч от партньорите си, но и от трите курви, които се заливаха от смях и тресяха цици върху катамарана на Императора. В този момент те се ловят на бас кой е най-големият идиот… мислеше той, докато пореше водите към брега на Огняново.
Депутатът от БЗНС „Никола Петков“ Ваньо Стоилов се събуди след тежко препиване. Жена му беше отишла на работа, децата му в „Янев скул“ — частно училище, за което плащаше луди пари в долари, тъща му бродеше някъде из пазара или клюкарстваше с бабичките в „Западен парк“. Ваньо включи кафе-машината, облече халат върху пижамата и слезе до пощенската кутия за вестниците. Рядко получаваше писма, но днес между пресата имаше две. Едно от Канада, за дъщеря му, другото за него. Прибра се, запали цигара, сложи очилата, взе официоза на партията, писмото и влезе в клозета. Този ритуал се повтаряше всяка сутрин, но днес щеше да трае дълго. Беше махмурлия, болеше го глава и нямаше намерение да ходи в Парламента. Да го духат! И без това предстояха дебати по Закона за образованието, авторското право и преференциите върху националния културен продукт. Нито познаваше материята, нито го интересуваше. Той беше агроном и щеше да умира от скука още един, кой ли пореден, парламентарен ден… Отвори писмото и замръзна.
Господин Стоилов, като депутат от Добричкия избирателен район вие трябва да поискате от местната управа да отпусне 500 000 тона пшенично зърно за нуждите на МО. Убедете областния управител и кмета, че сделката е конфеденционна и цената на тон не бива да превишава цената на тон зърно за посев. Благодарим предварително!
ЖИТ Интернешънъл
Подписи нямаше, но не можеше и да има. Под фирмата обаче имаше изписан един знак, наподобяващ британското знаме на „Юнион Джек“, както му викаха на Островите. Ваньо Стоилов остави бележка, че ще отсъства два-три дни, избръсна се, качи се в колата и замина за Добруджа.
— Сенатора Петров?
— На телефона, генерале — Петър Петров от РДП познаваше гласа на Козела и го втрисаше до херпес и шеметни четирийсет градуса температура, щом го чуеше. — С какво мога да бъда полезен?
— На Калотина ще пристигне влакова композиция с пшенично зърно. Обявено е за фуражно с адресат Цариброд. Трябва да се промени делегацията веднага след границата.
— Направление? — със сухо гърло попита депутатът.
— Брюксел. Свърши тази дреболия и се обади да пием по едно уиски… — после прозвуча сигналът на свободна линия.
— Какъв е кярът? — попита Теди.
— Около два милиона зелени.
— Три милиона, двеста четирийсет и шест хиляди долара — Императора вдигна глава. Изглеждаше спокоен, сериозен, излишно делови. — Обади се на посланика, Козел!
— Кики, генерал Жаров съм. Пращам ти авал за един милион и половина долара от сметките на „ЖИТ Интернешънъл“ в „Банк де Валон“ — Брюксел. Трябват ми сто покер-автомата и десет билярдни маси, тип руски. Изпрати стоката в Улан Батор през Шанхай на сметка 08091964 в Националната банка на Монголия. Това е всичко. Жълтите са луди комарджии. Вали ли? Тук все още е циганско лято… Синът ти е окей. След ШЗО ще го изтегля при нас. Да стиска зъби още четири месеца!
— Набъбва ли мехурът? — невярващ на ушите си, попита Теди.
— Около дванайсет милиона, малкия — отново се намеси Козела, но нетърпящият импровизации Император нанесе корекциите си.
— Шестнайсет милиона и двеста хиляди долара, Козел… Кой беше посланикът в Улан Батор?
— Педераста! Заснехме го да духа на един педал в Хасковските минерални бани. Владимир Стоянов Цеков.
— Да купи за пет милиона самур, норки и сребърна лисица… Ще ги изпратя в Турку — Финландия за шуби. Конфекцията ще доставим в Мексико през Канада.
— В Мексико няма сняг, Императоре! — каза Теди.
— Сняг не, но сноби колкото искаш — Валериан Изов уморено разтърка очи. — Затвори ли се цикълът, петстотин хиляди тона зърно ще се превърнат в шейсет и два милиона долара.