Операцията вървеше безупречно, милионите се рояха до момента, когато трябваше да бъде заверено авизото в българската легация във Вашингтон и парите преведени на Комерсиална банка „ЖИТ“ или „КБ ЖИТ“ — София. Чиновникът, който уреждаше разкешването, набра един телефон в София.
— Лозев слуша — чу сънения глас на генерала.
Павел Сяров, майор от контраразузнаването, разказа на шефа на Легиона на честта и националното спасение (ЛЧНС) текущата далавера на „ЖИТ“.
— Седемдесет милиона зелени, шефе! Само луд ще ги остави в ръцете на тези бандити.
— Прав си, Пол! — разсънен каза Лозев. — Задръж пет милиона. Отвори сметка в Атлантик сити. Другите ги преведи с авал по менфрейма в Бургас. И потъваш дълбоко. Ще ти пратят хамъри, подполковник Сяров!
— Време беше за това историческо производство, господин генерал. Ще се „гмурна“ в Онтарио… установя ли се, ще възстановя връзката.
— На теб ли викат Бъстър Китън? — попита Козела.
В „Пентхаус“ бяха само Теди и той. Охраната въведе супербандита и въоръжена до зъби, остана в коридора.
— Не съм ебалник, господин генерал, и не си падам по ченгета, особено висши — Бъстър Китън беше мускулест мъж с мъртва маска на лицето и ако трябваше да му бъде прикачен прякор от звездите на нямото кино, Бен Търпин би му залепнал като ръкавица.
— Не си канен на годеж, боклук! — строго каза Теди. — Ти ли си Бъстър Китън?
— Кевин Костнър — намигна бандитът. — За какъв хуй съм ви, ченгенца?
Козела стана, приближи усмихнат и с първия удар му счупи носа, преби го до смърт и викна охраната.
— Амоняк! Свести ли се, залейте го с вряла вода, натъркайте го със сол и го доведете.
Половин час по-късно Бъстър Китън представляваше смърдяща рана. Тялото му беше бухнало като козуначно тесто, очите му изчезнали в отоци, а езикът надебелял така, че едва допускаше оскъдни порции въздух до дробовете.
— Е, Бъстър Китън — Козела даде знак на охраната да го разкове. — Сега виждаш как превръщаме в ебалници курназ артисти като тебе.
Бъстър Китън събра сили, показа му среден пръст и изви през зъби:
— Ебалник е синът на оная курва, майка ти!
Генералите Токев и Жаров се спогледаха, Козела вдигна рамене. Жестът му говореше: „Сам си го търси!“ и отново викна на охраната.
— Пластир на устата да не скимти. Намажете го с мед и го вържете на терасата… гол.
— Оси? — възкликна комендантът на Ескадрона. — Няма да издържи, генерале?
— Ебал съм му майката — разсеяно каза Козела. — Един изрод по-малко.
След още трийсет минути гангстерът се беше превърнал в гноен мех, но очите му бяха все така горди.
— Имаш голяма глава, Козел — едва-едва се чуваше гласът му. — Куха, празна. Жалко, че разшири готината путка на майка ти!
Козела не беше от тия, които гледат на майката като на светица. Не беше такъв глупак, че всяка псувня да я приписва на точния адресат, но му беше писнало от това кърваво лайно Бъстър Китън. Извади пистолета по-скоро да ликвидира една досада, отколкото да защитава честта на съзидателката си.
— Щом деяни на болка, да опитаме с унижение! — обади се Теди. — Къде е онзи мангал с фалшивия хуй?
— Оправяй се, както знаеш — Козела излезе и отиде да пие кафе в бара на Ескадрона. Не беше успял да разбърка захарта, когато влезе комендантът.
— Генерал Жаров, шефът ви вика. Бъстър Китън пее като славей!
Ескадронът ползваше един крадец-рецидивист като парнаджия, водопроводчик, каналджия, слуга, момче за всичко и основно за всеобщ майтап. Циганинът беше полуидиот, сексуално всеяден, а в затвора му бяха имплантирали плексигласова линия по протежение на члена и лагерни сачми в улея под главата. Половият му орган беше атракция на ескадронистите, разпространяваха се легенди за вечно ерективния мангалски хуй, а и слабоумният полупандизчия охотно показваше мъжката си гордост на всеки, благоволил да прояви любопитство.
Теди беше наредил да вържат голия Бъстър Китън за ректоскопския стол, викна мангала и му заповяда:
— Вади чудовището, Мута! Пръсни му гъза! Еби така, че да хвърля искри като… като звездата на Кремъл!
Бъстър Китън стисна зъби, но когато главата на циганския член започна да пресира ректума му, извика:
— Ще говоря! — и припадна. Припадна от срам и отвращение. Бъстър Китън беше мъж и Теди беше напипал уязвимото му място. Истинският гангстер може да бъде бит, пребит, убит, но не и ебан — жив! Не и Бъстър Китън.
— Женен ли си, Теди? — попита Грета.
— Бях.
— Какво стана с жена ти?
— Заварих я да се чука с едно ченге… Мой колега.