— Жив ли е?
— Да. Теглих им една майна и се разведох.
— А те?
— Две години по-късно той я хвана да се ебе с друг колега. Застреля ги. Те са мъртви, той в пандиза, аз тук… с тебе.
— На колко го осъдиха?
— Пет години. Краен афект, шок… намериха смекчаващи вината обстоятелства. Сега щеше да е навън.
— Не е ли?
— Уредих го с вътрешна присъда. Ще лежи още десет години. Постарах се да знае на кого го дължи.
— Все един ден ще излезе…
— Жив никога!
— Ти си страшен човек… — тихо каза Грета.
— Спазвам закона на джунглата, изкушение. Имай го предвид.
Грета кимна.
— Какво ще правим сега…
— Ще ми кажеш ли кой е Бъстър Китън.
Грета се захлупи на възглавницата и ревна с глас. Остави я да мине кризата, да пресъхне, да успокои дишането си.
— Нарева ли се, изкушение? Та кой е Бъстър Китън?
— Оженихме се преди шест години. Луд е по цветята.
— Цветя? — напуши го смях. — Куршуми искаш да кажеш.
— Казах цветя, Теди. Бъстър Китън беше тайният хамър на Вълка, но истинската му страст е градината.
— Защо таен… Вълка беше откровен гангстер.
— Бъстър Китън беше шеф на вътрешната полиция. Брат на Лидия, жената на Вълка. Офицер от авиацията, уволнен… Не знам със сигурност. Май напуснал сам. В „Нерон“ го познаваше единствено Жорж Бесния.
— И Баджо?
— Не. Баджо работеше за Вълка… Всички бяха негови слуги — и „Аполо-Болкан“, и „Зора инс“, и „SIC“, и „ВИС“…
— Бъстър Китън държеше враговете под дуло?
— Поне под око… После изгубих връзка с него.
— Защо?
Грета посърна отново.
— Каза, че е твърде честолюбив, за да бъде мой мъж Взе си дрехите и изчезна. До ден днешен живея в неговия апартамент.
— Дрога, нали?
— Бях млада, глупава… и нищо не разбирах от мъже! Истински мъже, Теди.
— Бъстър Китън е истински мъж, така ли?
— Да — промълви Грета. — Горд, честен, ларж…
— Искаш ли да го видиш… След дълга раздяла би било любопитно.
Цялата кръв се изтегли от лицето й.
— Къде е той?
Теди се надвеси над вътрешната уредба и заповяда:
— Доведете бандита.
Бъстър Китън беше облечен в своите дрехи. Черен блейзър, сив фланелен панталон, черни обувки и чорапи, бяла риза от „Хуго Бос“ и вратовръзка с извезаната емблема на блейзъра. Ако лицето му не беше в морави отоци, можеше да се каже, че е расов мъж… и елегантен. Носеше часовник, видимо скъп, и халка. Никакви златни верижки и ланци, атрибути на уличните разбойници. Халка? Дали това не е брачният символ на Грета.
— Седни, Бъстър — кротко каза генерал Токев. — Цигара? — бандитът кимна. — Ще пиеш ли нещо?
— Какво предлагаш?
— Всичко. Имаш право на всякакви претенции.
— Тогава коняк и чай. По възможност силен черен чай.
Теди заповяда на охраната:
— Донесете бутилка „Курвоазие“ и сварете „Ърл Грей“. Задоволявали те изборът ми, Бъстър?
— Напълно. Какъв го дърви тук Грета, генерале? Предполагам, че вече ти е казала всичко, което знае за Бъстър Китън.
— Не е важно какво ще ми каже Грета или който и да е друг, Бъстър. От значение е какво ще ми кажеш ти.
— Тогава разкарай я. Пред нея Бъстър Китън е глухоням.
— Исках да те видя, Бъстър. След толкова години.
— Видя ме. Сбогом! Това е последната ми дума, генерале.
Теди я подкани с поглед да излезе. Ревяща без глас, Грета напусна салона на любовника си, към когото изпитваше сексуално презрение, преплетено с безумен страх и любопитство. Когато останаха сами, Теди свали белезниците на гангстера, наля коняк, поднесе му чай, цигарите си и седна срещу него.
— Летец ли си, Бъстър Китън?
— Майор от запаса на ВВС.
— Сам си напуснал според Грета.
— Навърших години. Бях пред пенсия. Или трябваше да постъпя в гражданската авиация, или в „Нерон“.
— И избра Велин Изов — Вълка?
Бъстър Кимна.
— Той беше пич, Теди. И мъж на сестра ми. Бог да ги прости и двамата. Сега Катя Изова, сестрата на Вълка и жена на Император Валериан, и аз, братът на Лидия Изова, жената на Вълка, гледаме сирачето им в Америка. Отговарям в аванс на въпросите ти — Бъстър отпи с наслада коняк и преполови врялата чаша чай. — Ти ли измисли оня изрод — циганина?
Теди кимна разсеяно.
— Забрави циганина. За Грета ли се връщаш?
— За главата на Императора и за наследството на Вълка. По всички законодателства по света то принадлежи на сестра им.
— И на теб?
— Не, на сирака на Вълка.
Млъкнаха задълго.
— Спиш ли с Катя Изова, Бъстър?
— А ти с Грета, генерале?
— Да. Аз съм последният от безбройната поредица ебачи според теб.
Бъстър сви рамене. „Това не е мой проблем!“, говореше жестът му, но на глас каза: