— Покрай сухото, ще гори и суровото! — обади се Поета.
Япончик се замисли.
— Има такъв риск — все пак каза той. — Ще се стараем да оперираме строго избирателно, но никой не е в състояние да предвиди поведението на въоръжени, примитивни и дрогирани мъже. Разберете ме правилно, господа. „Нерон“, а после „Кали холдинг“, се разрои на десетина враждуващи гангстерски групировки, маскирани като застрахователни дружества. „ЖИТ Интернешънъл“ тръгва по обратния път. Декапитация на фирмите и претопяване на бойния състав. „Пирана“ е мъртва, утре под ножа ще минат „SIC“, „ВИС-2“, „Зора“, „Корона“, „Аполо Болкан“ и хидрата „ЖИТ“ ще разполага с професионална армия, по-добре въоръжена и по-мотивирана да воюва от вашата държавна войска. Тогава ще трябва да избирате между разстрел и емиграция — Япончик направи пауза и втренчено огледа събеседниците си. — Шенген действа, така че единственият достоен избор ще бъде доброволно да лапнете дулото.
— Какво предлагате, Япончик? — след кратка пауза попита Лозев.
— Да уточним враговете си и за една нощ да ги пратим по дяволите.
— С какви сили разполага „Нева“?
— Около четири хиляди афгански ветерани, разпръснати по цялата страна. Ако ми предоставите казарма, за десет дни ще ги въоръжа според уменията им, ще поверя командването на Монгол и ще чакам нощта на операцията.
— Кои са личните ви врагове тук? — продължи да разпитва шефът на Легиона.
— Алкалай, евреите от „Братството на Йехова“, всички борчески групировки и преди всичко „Пентхаус“ или Козела, когото вие направихте и опасен, и силен. Налага се да ги отстраним заедно.
— Преследвате зова на „третото си сърце“? — тихо се обади Поета.
Лицето на Япончик се вкамени, очите му на дива котка блеснаха така, сякаш хвърляха огън.
— Козела ще бъде изправен пред съда на третото ми сърце… а то, ей Богу, е безпощадно. Това няма да ми донесе радост, господа! За един мъж, роди ли се с три сърца, няма празник на тази земя!
IV
Грета чакаше Теди. Беше три и половина през нощта. Ако знаеше, че е сам, сега би спала третия си сън, но той беше някъде с Бъстър и тази мисъл я подлудяваше вече седми час. Бъстър Китън се казваше Борис Китов и прякорът му се беше пръкнал от хлапашка игра със сричките в името. И ето, че отново се беше появил. Сърцето й биеше лудо, докато очакваше да го въведат в хола на Теди, щеше да изхвръкне, когато го видя смазан от бой, и да се пръсне от мъка, когато той й каза „Сбогом!“. Прогони я като скучен сън или досадна муха с най-делничния си глас. Грета го познаваше. Бъстър не разиграваше театър, просто тя беше мъртва… А някога…
Срещнаха се случайно. Току-що се беше развела и със сина си живееха при родителите й. Глупава майка, цял живот презирала съпруг-некадърник, изживяваща се ту като провинциална аристократка, ту като фатална любовница на няколко безформени дебелогъзи простаци, които натрапваше на мъжа си като фалшиви приятели. Баща, селянин и на вид, и по душа, шпионирал колегите си под натиска на ДС, живеещ разкъсван между любовта си към празноглавата курва, родила му две деца, и гузната си, гнусна биография, превръщаща го в мълчалив беглец от света. Когато се появи Бъстър, Грета гледаше сама едва проходилия си син, със зор свързваше двата края и ако се налагаше да се облече официално, взимаше поли, блузи и обувки на заем от съседката си. После се появи Бъстър. Сега Грета знаеше, че е празноглава като майка си и подла като баща си, но тогава имаше сияйни планове за бъдещето и Бъстър Китън беше човекът, който трябваше да го осигури. И той го правеше, макар тя да се държеше неблагодарно като „велика нация“. Негов израз, който щеше да запомни завинаги, и не единственият.
Грета искаше да бъде име в културния елит на държавата, а Бъстър и безбройните му приятели имаха задължението да й го осигурят. Реши да стане журналистка — стана. Имаше нужда от гардероб — получи го. И Бъстър рога. Спа с началника си, с някакъв преводач от немски, с един музикант, по-голям подлец и от нея, с някакъв съученик, на когото дори не помнеше името, с един осмърдян на пот рокер, чието единствено достойнство беше, че прилича на Уили Нелсън. Бъстър не задаваше въпроси. Чакаше я да порасне, без да си дава сметка, че при нея период на зрялост не е заложен в природата. И тя като майка й щеше да мине от безотговорен инфантилизъм направо в старческа дименция. Бъстър продължаваше да я обича, тя да го засипва с посредствените си, скучни и инертни любовници. Провали всичко, което той беше създал с личния си авторитет и железните си връзки по целия вертикал на обществото. И един ден… Това беше най-лошият, най-слепият ден в живота й… Грета го заведе у едно непрокопсано спортистче, дебело, потно… безсмислено, но любовник… Бъстър разбра. Каза: