— Ей, лайно, ела тук! — обадиха се от съседната маса. Бяха двама мъже с костюми, ризи, вратовръзки, между четирийсетте и петдесетте, и беше малко вероятно да се обръщат към тях.
Крадците, двама от най-известните автоджамбази на софийската община „Оборище“, се спогледаха развеселени. Тежаха над сто кила, бяха млади, диви и тренирани в улични и кръчмарски побоища. Всеки от тях бе в състояние да пребие до смърт ония нещастни чиновници, а двамата заедно — цялото заведение. Пиеха водка с тоник в галерия „Пред канала“ и въпреки че бяха с току-що откраднато „БМВ 850 1М“ с виенски номера, вместо бързо да го приберат, бяха започнали да празнуват двайсетте и пет хиляди дойче марки, които тази нощ щяха да получат в разпределителя на ЖК „Дружба“.
— Да, ти бе, педал! Ела веднага!
— Чоли, май теб викат? — усмихнат каза Фурната, известен с това, че „краде кола с поглед“.
— Така изглежда! — Чоли стана и тръгна към старчетата. В ръката му се появи бокс, лапна цигарата и… я глътна заедно с предните си осем зъба. Един от „старците“, офицер от Ескадрона на смъртта, завря дулото на зигзауера си до мъжеца му и го натисна да седне.
— Кротко, Чоли! Преглътни зъбчетата. Ето ти глътка сода. Стой мирен. Ей, Фурна, твой ред е, и без фокуси. Ела, моето момче. А така! Седни кротко! Браво! Дай ключовете от колата — офицерът отвори папка, извади бял лист и тихо, дори смирено, продължи: — Сложете по един подпис тук… и датата! Добре. А сега се разкарайте! Ако ти трябва зъболекар, обади се на доктор Папазян, Чоли. Цар е на металокерамиката! Марш!
През нощта в „Пирогов“ постъпи със счупен череп и тежко комоцио Огнян Ризов, синът на шефа на военното Контраразузнаване. В джоба му откриха разписка за продажба на тъмнозелено „БМВ 850 1М“, виенска регистрация, за сумата трийсет и осем хиляди долара. Върху белия лист личаха ясно подписите и на продавача, и на купувача. Колата и парите бяха изчезнали. Но такъв автомобил наистина беше откраднат същия ден от паркинга на хотел „Интернационал“.
— Шефе, на трета линия те търси президентът на „Калибанк“. Тук ли си?
Ангел Григоров ощипа Грета — секретарката си по зърното на напращялата гръд и включи апарата.
— Приятно ми е да ви чуя, господин Изов? С какво мога да ви бъда от полза?
— Добър ден, господин Григоров — Императора звучеше весело, бодро. Ако събеседникът му, освен че го чуваше, и го виждаше, би казал с право, че звучи тържествено. — Хрумна ми да изкупя дълга на „Плама“ — Плевен към „Янтарбанк“. Какво ще кажете за тази идея?
Идеята, ако можеше да бъде наречена така чиято и да било смъртна присъда, беше ужасът на президента на „Янтар“ — не му даваше мира ни денем, ни нощем и вече трети път за шест месеца го вкарваше в сърдечната реанимация на Александровска болница. Де факто „Янтарбанк“ беше фалирала отдавна, но председателят на Българска народна банка, който беше негов кум и дългогодишен приятел, задържаше ликвидацията под претекст, че ако рухне банката, нефтеният гигант ще бъде въвлечен в активна несъстоятелност, ще обяви банкрут и трийсет хиляди работници и семействата им ще останат на улицата. Състоянието на „Янтарбанк“ се държеше в пълна, едва ли не държавна тайна, и се търсеха пожарни изходи от кризата… и ето, че тайната беше излязла наяве и кризата избухна.
— Кой ви каза, че този дълг се изкупува, господин Изов? — прегракнало, със сухо гърло и галопиращо сърце, попита Григоров.
— Имам свои източници, колега. Предлагам спасителен пояс за „Янтар“. Ние ще изкупим дълга на „Плама“ и лиценза на банката по номинала, а сградите на филиалите — за десет процента от себестойността. Така ще задоволите първите атаки на вложителите и ще имате време и за оздравителни мерки, и за отстъпление, ако се налага!
— И „Калибанк“ ще глътне „Плама“ на безценица?
— Може и така да се тълкува, но истината е, че ще гарантирам трийсет хиляди работни места. Помислете какво ще стане с вас и „Янтар“, ако истинското състояние на банката стане публично достояние.
Григоров мисли дълго, преди да попита:
— А ако откажа?
— Тогава Банка за Екологична Профилактика ще направи постъпки пред БНБ да изкупи дълга на „Плама“ — Плевен срещу един лев… Едно единствено левче от жалката ни, пробита валута, колега!
Това беше блъф. Ефектен, но блъф.
На 28 юли Ангел Григоров подписа преотстъпването на лиценза на „Янтар“, на 2 август навърши четирийсет години в тесен приятелски кръг, а на 6-ти, неделя, се качи на вилата си в Бояна и се разстреля с ловната си пушка.