— И това е всичко?
— Валериан Изов, бившият Валери Савов, осъди жена си на емиграция. Причината ти е известна?
— Да — каза Бъстър Китън. — Нерон и Калигула в гроба, Катя в чужбина, обединявате „Неронбанк“ с Банка за Екологична Профилактика, събирате мутрите и убийците от Ескадрона в един отбор, превземате страната… После?
Козела се усмихна подкупващо.
— Ще мислим, като му дойде времето!
— Това време няма да дойде, Козел.
— Ще дойде, Бъстър… с твоя помощ.
— Ще ми простиш екзекуцията на Теди?
— Ебал съм му майката на Теди… Беше безчувствена гад, но хладно желязо и вършеше работа.
Бъстър допи уискито си и със знак поръча второ.
— Какво ще правиш с истинския „Пентхаус“? Япончик е в България. За главата ти!
— Ако се споразумеем, Япончик ще бъде твоя грижа, Бъстър.
— Забрави. Аз не съм Долон?
— Кой?
— Ако вместо „Съдебна медицина“ беше прочел „Илиада“, нямаше да ми задаваш идиотски въпроси!
Козела се изсмя весело.
— И все пак кой е Долон?
— Първият предател, описан в литературата. Одисей го убива с думите „Предателят е вреден и за врагове, и за свои!“.
— Щом не си Долон, може би си Одисей, Бъстър. Легионът на честта и националното спасение е шайка болшевишка измет, която иска да върне страната във времето на сталинизма.
Ред беше на Бъстър Китън да се ухили язвително.
— А вие ще я наденете чисто гола на американския демократичен хуй. Благодаря! Не сте по-добрата алтернатива.
— Грешиш, Бъстър. „ВИС-2“ е мъртво куче, „Пирана“ — лична акция на Теди. Знаеш резултатите. Заложих куркапан за Джамов, Баджо, Пашата, Маргините, Димата Руснака. Един след друг ще паднат в трапа. Тогава ще изхвърля мутрите на улицата, ще разпусна Ескадрона и в страната ще възцари някакъв мир… все някакъв, Бъстър. Ако не скършим навреме гръбнака на Легиона, ще дочакаме военен преврат. Алтернативата на всеки един от нас ще бъде куршум или емиграция. Мисли, Бъстър!
Бъстър Китън стана, имитирайки, че отива до клозета, мина покрай Козела, счупи носа му с бокс, върна се на мястото си и постави стечкина между чашата уиски и цигарите.
— Ще мисля, Козел. Квит сме! Счупен нос боли страшно — подхвърли някакъв плик пред него. — Течен аналгин.
Козела избърса носа си с покривката на масата, изпи една ампула, прибра другите в джоба си.
— Квит, викаш? — направи опит да се усмихне. — Имаш ли представа чий нос чупиш, Бъстър?
— Подробно съм запознат с биографията ти.
Мълчаха дълго, кърваво. Мълчание на въоръжени убийци.
— Добре, Бъстър. Да приемем, че сме квит. Време е да кажеш какъв е смисълът на тази среща.
— Връщате Екатерина Изова начело на холдинга. Отчитате банката пред мен, аз прехвърлям по менфрейма седем-десет милиона зелени и още триста милиона мръсни пари на негърския ганг в Охайо. Препираме парите, ликвидираме Легиона, ти получаваш Япончик, Императора — банката, аз — филиала в Америка, и настава демокрацията. Какво ще кажеш на това сияйно бъдеще?
— Ще кажа, че си смахнат мечтател. Императора няма да допусне Катя в холдинга. С неговата смърт умира и банката… Той е суперпрофи, финансова акула, и е взел мерки в случай на предателство да изпукаме от глад като кучета. Случи ли се това, Ескадронът излиза от контрол, слага маските и… тежко ни. Джакарта!
— Тогава да търсим компромисен вариант, Козел?
— Не го виждам.
— Долон в банката! Погребваме Императора с почести и се връщаме към моя план. Как си?
— Откъде ще намериш посрания си Долон, момче. Императора е по-умен от всички нас, взети заедно.
Бъстър стана, прибра стечкина, остави банкнота от петстотин лева.
— Това е моя грижа. Ще те потърся, когато съм готов — понечи да тръгне, но Пентхаус го спря с ръка.
— Не бързай, Бъстър. Грета те чака на онази маса.
В дъното на заведението, скрита зад очила и огромния фикус наистина седеше Грета…
Долон? Това можеше да бъде единствено Йосиф Карев. Беше седем вечерта, неделя, 12 октомври. В 7,30 Императора знаеше дума по дума този разговор. В осем Йосиф Карев отнесе първите удари. В 8,30 направи пълни признания. Да, той беше митичният предател на Бъстър Китън. В девет беше мъртъв.
— Какво искаш, Гретхен?
— Да поговорим…
— Май всичко сме си казали… Аз съм Бъстър Китън. Търси Фауст, Гретхен. Все някой ден ще го намериш?
— Няма да търся никого, Бъстър… Искам теб… — тихо каза тя, но мобифонът я прекъсна.
— Бъстър, Йосиф Карев е мъртъв! — извика Катя в слушалката.
— Сигурна ли си?
— Видях снимките му в „Нощен труд“. Мъртъв.
— Добре. Не мърдай оттам… Ще се обадя, когато мога.
Бъстър стана.