Някой подмолно удряше балтията на „ЖИТ Интернешънъл“, но кой и как?… Второ денонощие отговорът му се изплъзваше.
Императора се вдигна уморен, взе изстиналото си кафе и излезе от кабинета.
— Нели!
— Тук съм, Вал. В зимната градина.
Завари я да подрежда разсади. Беше в кал до лактите, но сияйна и красива като розите си. Отпусна се на парапета, запали цигара все още съсредоточен и откъснат.
— Уморен ли си?
— Пуши ми главата — неопределено отговори той. — Гладен съм, пие ми се… искам да се натряскам като животно и да спя три дни.
Нели вторачи загрижен поглед в него, отиде да се измие, хвърли хирургическите ръкавици в коша за боклук и обви с ръце врата му.
— Мога ли да ти помогна, Вал. Виждаш ми се угрижен и разтревожен.
Императора поклати глава.
— Специфична банкова материя, скъпа. Трябва да се справя сам… или да потънем всички.
— Мога ли да попитам какво стана с генерал Токев?
— Убиха го — по инерция отговори той. — Вълка и Бесния все още имат действащи убийци.
— Катя ли ги насъсква?
— Сигурно… Майната й, веднъж да мине делото и ще я завра…
Нели запуши устата му с длан.
— Внимавай с Козела, Вал. Имам лоши предчувствия… Страх ме е от този тип, скъпи. Парализирам се, като го видя.
Императора се усмихна уморено.
— Козела е моят най-близък сътрудник, Нели. Делим и отговорности, и опасности като братя. Ако някой ми пази гърба, това е именно Козела.
— Докато проникне в банковите операции, Вал. Тогава ти ще бъдеш първата му жертва.
Козела, подозрителен като всяко ченге, беше минирал с микрофони всяко помещение и на „КБ ЖИТ“, и на „Ангор“, и всяка сутрин прослушваше разговорите на Императора. Обожаващ подозренията си, той беше длъжен да ги предчувства и проверява. Права е мръсната му курва!, помисли той, очакващ отговора на Императора.
Отговор не последва.
— Господа, да огледаме трезво политическата ситуация — Лозев откри събранието на Легиона. Присъстваха трийсет и шест офицери от подбрани поделения в страната, Мишел, Поета. В дъното на заседателната зала на военния клуб в Сливен беше седнал Бъстър Китън. Носеше слънчеви очила, шал през устата и беше вдигнал яката на шлифера като Хъмфри Богарт в детективските филми от трийсетте години. — СДС избра млад, умен и енергичен адвокат за свой кандидат в президентските избори. Петър Стоянов е може би първият умен ход и печеливш коз на синята коалиция. Съгласни ли сте?
Никой не изрази гласно съгласие, но и никой не се нае да противоречи. Лозев си пое дъх и продължи:
— БСП е на път да се препъне от формални съображения. Ако конституционният съд не признае Георги Пирински за български гражданин и го касира, ще трябва спешно да бъде лансирана нова фигура. Най-вероятно Александър Томов. Лупи вълка има малко шансове срещу Петър Стоянов, а и Жельо Желев е притихнал като котка в храстите и чака деня си. Вече се оформя политическата сила, която ще издигне кандидатурата му в последния момент и той ще се появи като претендент за трона на „Дондуков“ 2.Ако БСП загуби президентските избори, а по всичко изглежда, че именно така ще стане, ще трябва да се примирим със сдаването на властта. Химери. И парите, и оръжието, и кадрите са в нея. Въпреки изумително некадърното управление на Виденов и компания, електоратът все още е червен… Тогава какво следва. Парите, оръжието, офицерите и народът — с БСП, а властта — в СДС, така ли?