Сред офицерите избухна весел смях. Лозев също се усмихна, макар че беше напрегнат и не му беше до смях.
— Вярно, че е смешно, господа, по-лошо — страшно е, а ако не вземем спешни мерки, ще стане трагично. Какво предстои? БСП не признава президентските избори под някакъв претекст. Анулира ги, предизвиква парламентарна криза, разпуска Народното събрание и до свикване на ново Велико народно събрание оня малоумник Жан Виденов управлява страната едновластно. Представяте ли си какво ще стане, ако се обяви за диктатор? Ужас! Пълен провал. Тогава турското робство ще ни изглежда розов сън! А това ще стане, господа, ако ние, войската, не вземем спешни мерки за спасение на държавата от властолюбци, престъпници и корумпирани политици.
Бъстър Китън стана и излезе от залата. Беше чул анализа. Останалото му беше ясно. Началото на заговора беше поставено, но той имаше работа, неотложна работа, която можеше да извърши само и единствено в демократични политически условия. Трябваше час по-скоро да открие Севгун.
— Добро утро, госпожо.
— Добро утро, Макак. Къде е шефът ти?
— Замина в „КБ ЖИТ“, госпожо.
— Защо не си с него?
Нели запали цигара и се взря в отвратителния плъх, кой знае защо окичен с маймунски прякор, когото трябваше да понася и да вижда всеки ден.
— Имам работа тук, госпожо. Императора ще ме повика, преди да тръгне обратно.
— Добре, Макак… — Нели мислеше трескаво, макар че лицето й не издаваше нито тревога, нито напрежение. — Искаш ли да направим една услуга на Вал… Изключителна… за която му е неудобно да те помоли.
— Разбира се, госпожо. Знаете, за Императора…
— Си готов да влезеш в огъня! — Нели махна с ръка. — Не обичам баналности и празни декларации, Макак. Ако си предан войн на Императора, застреляй Екатерина Изова!
Нели се врътна рязко и напусна стаята.
Макака нямаше нужда от допълнителни увещания. Още същата вечер изпълни поръчката на господарката си, но се престара. Завари Екатерина Изова със сина на Нерон Вълка. Застреля и двамата. Бъстър откри убийството, скри труповете и замина за Краснодар.
Време беше да се срещне с Иван Фомич Севгун.
V
Иван Фомич Севгун или Султана на Краснодар, както го наричаха и врагове, и подчинени бандити, беше на петдесет и пет години, гросмайстор на шах и най-добрият изпълнител на Гершуин в Централна и Южна Русия. Казак, правнук на атамана Севгун, обесен от Дзержински в близкия Новоросийск, Иван Фомич беше започнал живота си като поет и пианист, беше и изключително добър шахматист, но когато се уверил, че евреите от съветската федерация по шах няма да допуснат него, казака, до големите пари, зарязал всичко и станал най-страшният бандит на Русия.
Борис Китов спечели прякора си Бъстър Китън на шах-дъската в един мач със Севгун. Партията беше приключила реми, но същата нощ, пияни до смърт от съветската отрова, наречена водка, те си рязаха вените, пиха взаимно от кръвта си и се превърнаха в кръвни братя. После животът ги раздели за дълги години. Фомич заряза шаха и превзе Южна Русия, Бъстър се свърза с братя Изови и стана тайният канал между Анадола, София и южноамериканските столици Асунсион, Богота и Кито. Нито се бяха виждали, нито дори чували от рухването на комунизма, но срещата им вече беше крайно наложителна, поне за Борис Китов.
Фомич му изпрати личния си джет, посрещнаха го хората му с керван от мерцедеси и един „Линкълн-Гулман“ за него и го откараха в резиденцията на Севгун — на трийсет километра в предпланините на Кавказ, където между дванайсет павилиона и петдесетина врели минерални извори живееше Султана и управляваше огромната империя, наричана ту Велика Рус, ту СССР, ту Република Русия.
Фомич го чакаше пред индийски шах от абанос и слонова кост. Мълчаливо му посочи стола — беше му предоставил белите фигури — заповяда сухо: „Чай и закуски!“ и се задълбочиха в играта. Бъстър Китън загуби първата партия, но спечели следващите две и, грохнал от умора, но сияещ като дете, погледна в очите домакина си и каза:
— Давай водката.
— Искаш ли жени, Борис?
— Не.
— Водка?
— Не, Фомич. Искам да говорим сериозно.
— Говори!
Лежаха в един от многобройните карстови извори, превърнати в нещо средно между вана и джакузи. Бяха преяли с казашкото изобилие на атаманската трапеза и Бъстър Китън се опасяваше, че горещата вода вместо да облекчи храносмилането, ще опъне нервите му и ще ускори пулса му.