— Защо ми държиш тази лекция, казак. За какъв хуй ти е огромната Русия, като си се сврял в тази Краснодарска дупка.
Севгун мълча дълго.
— Борис, руснаците са най-големите тъпаци в света, но са автори на две гениални открития. Руската водка и руската рулетка.
— Не те разбирам, казак.
— Виж, Бъстър Китън, Русия е страна на идиоти. Управлявали са я холандци, немци, калмици, грузи, но руснаци никога. Бедата е, че светът е по-луд от Русия. Западът се прекланя пред педофила Толстой, импотента Достоевски, педераста Чайковски, без за миг да се усеща, че в пантеона на светците няма ни един нормален. Сега ясно ли ти е?
— Не, Фомич. Аз съм тук, за да искам въоръжена подкрепа, не проповеди.
— Поискай я тогава, Борис. Казваш да оглавим военен преврат и да изкараме вонящите военни от казармите. Мерси. Не е по вкуса ми. Много кръв ще трябва да се пролее, излишна плазма ще полеем, докато ги приберем обратно. Имам по-добра идея.
Бъстър Китън трепереше от нерви. Беше се препсувал на майка сто пъти, че се е обърнал към Султана, но сега чу интонации, които го накараха да застане нащрек.
— Фомич, самолетът!
— Не, преди да ми дадеш реванш.
— Ще ти подпиша документ, че си ме бил.
— Утре сутрин, Борис! Дотогава мисли колко по-мъдро е да осуетиш един военен преврат.
Севгун отвори врата, която на пръв поглед изглеждаше като тераса, но всъщност беше курвенският му склад.
— Борис, избери си момичета… Чакам те на обяд… и още нещо, брат мой, знам, че в София са убили сестрата на мъжа на сестра ти.
— Ти си луд!
— Не, ти! Подхвърли Екатерина и детето на полицията и после ми говори за преврати!
— Честито, Нели. Да е жив и здрав сто години — Козела я целуна по бузата. Нели му отговори по същия начин, след което се хвърли на врата на Оливия.
— Като те видя, скъпа, знам, че ние, жените, владеем света!
— Красивите — обади се Козела.
— То се подразбира! Добре дошли, скъпи мои… Макак, заведи Иван и Оливия на местата им.
Макака поведе Оливия, но Козела изостана една крачка.
— Нели, ти ли ликвидира Месалина и сина й.
— Месалина?! Пфу! — Нели се изплю символично. — Пръдла! Такива като нея не мислят по-далече от тоалетната си.
— Да или не? — остро попита Козела.
— Не — с най-невинния си поглед отговори Нели. — Няма Месалина, това е тъпа легенда.
По-късно намериха Макака обесен на едно дърво пред входа на ресторанта. Зад лявото му ухо беше забито стилето, уред, който децата използват за разрязване на страници. Всички знаеха защо е убит, но само Козела дали е проговорил.
Генерал Лозев взе думата.
— Момчета, на двайсет и седми октомври обявяваме военен преврат или се оттегляме завинаги от политическата сцена.
— На двайсет и девети — каза Поета. — Нека изчакаме резултатите от изборите.
— Резултатите се предизвикват — каза Младенов. — Как, Мишел, когато всички постове са в ръцете на онова Комсомолско грандоманче?
Беше двайсет и първи октомври. Легионът провеждаше едно от последните си събрания преди решителната късна есен на 1996 година. Присъстваха Лозев, Андреев или Поета, Мишел Младенов и Вячеслав Иванков с вярното си куче Монгол.
— Ние сме бивши комунисти, нали? Добре, да действаме като нелегална болшевишка структура. От какво се страхува нашият електорат? От капитализъм, разбира се. Какво олицетворява реставрацията днес? Разоряване на банките и кредитните милионери с парвенюшките им дворци и мерцедеси. Предизвикваме банкова паника, по-скоро банков колапс, подхвърляме на пресата и прокуратурата списък на кредитните лордове, втвърдяваме старите кадри… и печелим изборите.
— А ако не ги спечелите? — попита Япончик.
— Ще ги спечелим, господин Иванков, но ако случайно се провалим, което е изключено според мен, генерал Лозев ще заповяда на софийския гарнизон да превземе пощите, телевизията и радиото, ще изведем танковете и ще вземем властта с военен преврат.
— И кога ще стане това? — продължи да пита Япончик.
— Най-късно на двайсет и девети октомври.
— Пет седмици? Нямам толкова време за губене, господа. Тръгваме, Монгол. Ние с теб сме привърженици на по-активни операции.
Когато останаха сами, Лозев изплю камъчето.
— Момчета, какво ще се случи, ако Япончик размени нашите планове срещу милионите на Чьорни и литовката?
— Кой би купил празни идеи на такава цена? — попита Поета.
След дълго мълчание Мшиел отговори: