— Император Валериан Изов би купил и използвал тези сведения, но му пречи Козела… засега.
Бъстър Китън се готвеше да отлети от Краснодар, Севгун беше дошъл да го изпрати до самолета.
— Защо се инатиш, Борис? Подхвърли труповете на полицията.
— Не, Фомич, и ще ти кажа защо. Катя Изова и моят племенник са жертва на една проститутка, любовница на Императора. Ако той се окаже вдовец, тя ще го замъкне пред олтара и ще стане неуправляема. Става дума за много пари, казак.
Севгун мисли дълго.
— Може би си прав — сви рамене. — Кой знае. Добър път, Борис. Чакай ме в деня на вашите избори.
От борда на самолета Бъстър Китън набра номера на Грета, всъщност своя бивш телефон, в своя бивш апартамент. Беше шест сутринта българско време и разчиташе, че ще я намери спяща, макар и едва ли сама. Събуди я наистина. Уговориха си среща на обяд. Може би беше време и Грета да свърши поне едно полезно дело в безсмисления си живот.
VI
Последваха пет напрегнати седмици — за едни използвани за размисъл, за други наситени с действие. Една сутрин издрънча телефонът.
— Х. К., вие ли сте?
— Да, господин Карамански. Май е време да се видим, а?
— След един час ще ви чакам в галерия „Пред канала“.
Противно на нрава си, Иво Карамански беше избрал пълната анонимност. Беше без пищна кохорта от автомобили и гардове. Носеше шапка и слънчеви очила въпреки смръщеното, влажно време, и пред заведението го чакаше едно старо ауди само с един шофьор в купето.
Х.К.: Май не можем да наречем тази среща другарска, а?
И.К.: Защо не. Ще пиеш ли нещо?
Х.К.: Водка. Нещо ти е припарило под гъза, приятелю. Да не си обявен за национално издирване?
И.К. (смее се): Това е последното нещо, Което може да ме притесни. А и съм свикнал. (Чака келнера да сервира.) Не е там работата. Аз съм като бай Тошо — никой не ме търси, но аз си се крия за всеки случай. Този път работата е много сериозна, Поете. Ако не вземем мерки, не само под моя, но и под твоя гъз ще припари.
Х.К.: Хайде бе. Мен ме пази легендата. Сега аз съм съвременният Нострадамус.
И.К.: Заеби тия глупости. Позна в „Калигула Бесния“ смъртта на Дебелия и се наду като пришка. (Двамата се смеят.) Задава се военен преврат, момче.
Х.К.: Тоя път се изказа неподготвен. Кой ще поеме този риск? Комсомолците? Те по-скоро се чудят къде да се дянат тази зима, за да не ги пребият гладните тълпи с камъни.
И.К.: Та само те ли са в шибаната ти татковина? Не те, разбира се. Не им стиска, макар че това е единственото им спасение. КГБ, момчето ми, и старите пушки на партията. За разлика от теб те виждат, че след комсомолския провал партията им отива на майка си у путката поне за едно поколение напред. Как мислиш, ще допуснат ли да изтеглят трапезата от ръцете им?
Х.К.: Кой я дърпа?
И.К.: Кой ли не. СДС набира инерция, „ЖИТ“ и „Мулти“ са държава в държавата. Международният валутен фонд гледа да ни купи за един долар… Американци, германци, швейцарци, евреи… Кой ли не.
Х.К.: Виж, Иво, един военен преврат значи пълна международна изолация. Ще ни скочат ООН, НАТО, правозащитни и религиозни организации от цял свят. Кой ще поеме такъв риск? Група оглупели офицери от КГБ? Съмнявам се.
И.К.: Съмнявай се, колкото искаш, но си отваряй очите на четири. Предлагам ти безплатно безценен анализ. Последните възможни полезни ходове на комсомолците са рухване на банките и хвърляне на банкери и кредитни милионери на лъвовете. Ако това не втвърди електората и продължи недоволството от немотията, ще извадят на улицата вътрешните войски под претекст, че късат опашката на гущера, на престъпността един вид, но и от това нито хлябът, нито парното ще поевтинеят, нито външният дълг ще намалее. Идват избори. Ако на двайсет и седми октомври нашите тъпаци не ги преизберат, на двайсет и девети, най-късно на трийсти, ще касират изборите и ще обявят военно положение. Опозицията ще скочи на протести и ще им развърже ръцете — от военно положение да минат на откровена военна хунта. Нещо повече. Тримата офицери, които ще поемат властта, са генерал Емил Лозев и полковниците Валентин Андреев и Михаил Младенов. Запомни тия имена и ако си мъжко момче — в пресата и по телевизията се дървиш, че от нищо не ти пука — разкажи подробно анализа, който ти подарих… (И. К. поглежда часовника си.) А сега извинявай, чака ме жена на легло!
— Съблечи се!
— Гола?… Чисто гола? — попита Грета.
— Дай си чантата и не дрънкай. Гола казах.
Грета не чака подкана. Не кой да е, а Бъстър Китън я чакаше, а той беше единственият мъж в живота й, въпреки че в нея се бяха празнили десетки мъже. Докато се събличаше, Борис Китов прегледа внимателно чантата й, взе едно по едно парчетата от тоалета й и след като ги препипа, вдигна очи към голото тяло на бившата си любовница.