— Облечи се!
— Гавриш ли се с мен, Боби?
— Облечи се, Грета! Не съм те викал да се чукаме!
— За какво тогава?
— Като се облечеш, ще ти Кажа!
Бъстър Китън излезе от стаята на мотел „Ихтиман“, изпуши една цигара и огледа паркинга, преди да се върне. Грета го чакаше облечена, седнала на борда на леглото.
— Какво искаш, Борисе?
— Аз задавам въпросите, Гретхен — кротко каза Бъстър Китън. — Предлагам ти да играеш в моя отбор или да пукнеш като кучка, каквато си по рождение. Избирай.
Грета се пресегна, взе цигара и почака да й я запали.
— Вече не изпитваш влечение към тялото ми, така ли?
— И така може да се каже! — гледайки през пердетата, отговори Борис Китов.
— Тогава какво точно искаш?
— Предлагам ти да отървеш кожата.
— Много мило…
— Млъквай, курво! — тихо каза Бъстър Китън, като се обърна с лице към нея. — Убих Теди, знаеш ли?
— Не, но няма да туря жалейка за него.
— Знаеш ли защо го убих?
— Не.
— Лъжеш!
— Кълна се, Боби… Ако не си го убил заради мен, нямам представа какви сметки сте уреждали.
Бъстър Китън я погледна разсеяно, после добави:
— Май си права… Трябват ми Козела, Императора, Нели проститутката, литовката Оливия, баща й Алкалай и Драгомир Досев, наричат го Джак Демпси… И ти ще ми ги доставиш на точно определени цикли.
— Аз?
— Ти! Или ще ти напълня шундата с взрив и ще те пратя… ти знаеш къде!
Грета започна да схваща, че разговорът е сериозен, и че бившият й любовник Борис Китов не е имал и най-малкото намерение да прави любов с нея.
— Познавам тия хора покрай Теди, Борисе. Нито са ми близки, нито ми се доверяват.
— Знам — Бъстър Китън седна срещу нея. — Слушай внимателно, Гретхен. Козела тръгна на война срещу мен, а той не е момче за подценяване. Изпрати двама лайнари-крадци да сложат микрофон в колата ми. Обади му се и му кажи да търси Чоли и Фурната из софийските морги. Ще те попита откъде знаеш. Ще му отговориш — от Бъстър Китън. Ще те попита къде си? Кажи му да те прибере от мотел „Изток“… Другото е моя работа.
Бъстър Китън й подхвърли мобифона си, изчака я да набере линията и излезе. Когато свърши разговора и го потърси, той беше изчезнал.
— Нели?
— Кажи, Вал?
— Ти ли поръча убийството на Катя и сина й?
— Как ти хрумна такова подозрение, Вал?
— Мисля… Някой обеси Макака. Кой? Защо? Стигнах до заключението, че го е ликвидирал Бъстър Китън, защото ти си поръчала ликвидирането на Екатерина Изова и сина й.
— Само на Катя, Вал.
— Защо, Нели? Защо действаш през главата ми?
— Ти защо избиваш бившите ми клиенти? За да ме пазиш, нали? И аз постъпих по същия начин…
Императора наведе глава и я подпря с длани.
— Сбърках ли, Вал? Направих го от любов, скъпи.
— Добре, Нели… Чакай, остави ме да си събера разсъдъка… Само на един въпрос ми отговори — Какво заповяда на Макака да направи с тялото?
Нели се разплака,
— Нищо, нищо, нищо! Казах му да убие Катя, но през ум не ми е минавало, че този изрод ще ликвидира и детето, а още по-малко, че ще скрие телата им.
— Не ги е скрил той! — изкрещя Императора.
— А кой? — втрещена попита потъналата в сълзи Нели.
— И аз това искам да знам! — тихо каза Валериан Изов или Императора, после набра мобифона на Козела.
— Къде си?
— Мотел „Ихтиман“… с Грета.
— Грета? Любовницата на Теди?
— Същата, Императоре. Сега тя е пощенската кутия на Бъстър Китън.
— И какво иска Стоун фейс2 ? — със свито гърло попита Валериан.
— Главите ни. Пратих му апаши да го въоръжат с уши, нос и гърло! Свитнал ги е… И много… много по-лошо, Вал. Той крие телата на Катя и малкия.
— Как мисли да ги използва?
— Не знам. И Грета се кълне, че не знае.
Императора мисли няколко секунди.
— Доведи тая курва в „КБ“ „ЖИТ“, Козел! Чакам ви веднага.
Козела беше пристигнал в мотела с трийсет души охрана и ги беше разпратил да търсят секретния килър на братя Изови. Не бяха открили никого, дори намек, че само преди час така нареченият Бъстър Китън се е подвизавал в бандитския разпределител, наречен мотел „Ихтиман“.
Козела и Грета пътуваха за София, когато се обадиха от Ескадрона на смъртта. Главният секретар на МВР Емил Бързашки беше застрелян по бандитски терк в кабинета си с куршум в сърцето и контрола в слепоочието.
Някой беше анулирал подписа му върху последните надежди на Императора да изтегли парите им от Америка.