Ползвайки чина си, Козела профуча през пропуска на Националната следствена служба и хукна по коридора. Завари полковник Проданов унил и разсеян да ръфа ябълка, загледан през решетките на прозореца.
— Как влезе, Козел?
— С генералските лампази, Проди. Много бързам. Искам веднага да се обяви за национално издирване един бандит и снимката му да се разпространи днес във вечерните, а утре във всички вестници. Да ти обяснявам ли, че това е задължително и само да се опиташ да шикалкавиш, ще ти скъсам гъза.
— Няма нужда — уморено каза полковникът. — За какво става дума?
Козела седна срещу него.
— Издирва се Борис Петров Китов — известен в подземния свят — по подозрение, че е убил Екатерина Андреева Изова и сина й Велин Валерианов Изов. Следствието предполага, че престъпникът укрива труповете на майката и невръстния й син с цел изнудване бащата и съпруга, уважавания президент на „КБ ЖИТ“ господин Валериан Изов.
— Не мога да пусна тази глупост, Козел. Ние работим на сигурност, а не по подозрение.
— Знам как работите, Проди — Козела стана, подхвърли едно тесте снимки пред него и тръгна към вратата. — Поздрави Поли и мисли, преди да си въобразяваш, че можеш да откажеш каквото и да било на Козела — и излезе.
Вечерта съобщението за национално издирване на Бъстър Китън беше публикувано, на сутринта го тиражираха всички ежедневници.
— Япончик, аз съм Бъстър Китън… Чувал ли си за мен?
— Да — глухо отговори руският бандит. — Само че трябва да ми докажеш, че си ти.
— Прав си — Бъстър Китън се изсмя дрезгаво в мембраната. — Присъствах на онова събрание… или военен съвет, ако предпочиташ вашата терминология.
— Добре, Бъстър, вярвам ти. Какво искаш?
— Ти искаш, Япончик.
— Но чета вестници, приятелю. Снимката ти я има във всеки печатен парцал.
— Каква чест, а? Все някога трябваше да се прочуя, Япончик.
— Считай, че вече си по-известен от мен. За втори път те питам — какво искаш?
— Ти искаш милионите на Чьорни и Оливия Алкалай. Получаваш само литовката и се разделяме като родни братя.
— А парите, Бъстър?
— Започвам да строя сиропиталище и старчески домове в твоя чест. Ако държиш, мога да ги кръстя „Благотворителна верига Иванков“.
Япончик мълча дълго.
— Оливия и половината от парите, Бъстър. Какво ще кажеш?
— Казах само Оливия! Или се оправяй сам!
Япончик затисна слушалката с длан и се обърна към Монгол:
— Включи на издирване…
— Включих отдавна. Разговорът се води от уличен автомат с перфокарта.
— Добре, Бъстър… Да речем, че приема. Къде ще ми предадеш Оливия Алкалай?
— Утре вечер. Където се уговорим. Ти обаче ще носиш документ, че в Америка през деветдесет и четвърта си получил от мен заем от шест милиона долара. След един час ще се обадя отново.
После линията прекъсна.
Япончик прие условията. Подробностите щяха да уточнят в движение.
Бъстър Китън набра един спейсфон и зачака.
— Фомич, афганската лисица клъвна въдицата.
— Кога е срещата? — попита Султана на Краснодар.
— Утре през нощта.
— Добре, Борис. Утре около обяд ще се приземя на вашето летище. Ще ме посрещнеш ли?
— Разбира се.
— Пред мен са вашите вестници. Полицията е по следите ти.
Бъстър Китън се изсмя в мембраната.
— Това е моя грижа, Фомич. Утре на обяд те чакам на аерогарата.
През нощта Козела, Демпси и отряд на Ескадрона в маски, въоръжени до зъби, атакуваха от всички страни предполагаемата бърлога на Бъстър Китън. Нямаше никой в полупразния стар буржоазен апартамент, но на едно огромно варакосано огледало беше написано с бледорозово червило: „Кукиш, Козел!“
— От смъртта на Дебелия като че ли някой прокле тази страна? — изпъшка Козела. — Каквото и да подхвана, все се проваля.
— Трябва да се замислим за изнасяне — каза Императора.
Пиеха чай край камината в „Ангор“. Валеше дъжд, беше студено, ветровито… Общо взето идваше зима.
— Къде ще вървим на майната си?
— Ти в Щатите при децата… аз… сигурно ще избера по-умерен климат.
— Южна Америка?
— Или Австралия, Нова Зеландия… Светът е пълен с райски кътчета, Козел.
Мълчаха дълго.
— Мислиш ли, че се налага да бягаме?
Императора кимна.
— Имаш предвид истинско бягство или поне полулегално.
— Не, Козел, напълно нелегално. Останем ли тук, или военният преврат ще ни помете, или Бъстър Китън ще ни избие като улични помияри, или ще станем жертва на собствения си Ескадрон на смъртта, на когото този месец ще платим за последен път.
Козела зяпна. Рядко се поддаваше на внезапни изненади, но този път беше шокиран истински.