Радиото съобщи за самоубийството във вечерната си емисия. Императора четеше Шекспир на поляната на „Ангор“, лятната си резиденция край язовир „Огняново“, и чакаше Нели да го извика за вечеря. Погледът му попадна на един пасаж. „Във всеки звяр има капка милост! В мен — не… Значи не съм звяр!“
— Напротив, звярът се пробуди!
— Каза ли нещо, Вал?
Не беше усетил Нели да излиза на верандата.
— Говоря си сам като лудите! — разсеяно отговори Императора.
— Тръгва! — чу Козела и запали колата. На „Патриарх Евтимий“ и „Левски“ настигна хюндая на главния секретар на МВР, остави две буферни коли и го последва. Секретарят, първият цивилен втори човек в министерството, зави по „Цариградско шосе“ и пое към Пловдив. Козела го следваше. Поддържаха средно около сто и двайсет километра в час, но след караулката секретарят Бързашки натисна газта до сто и шейсет. За беемвето на генерал Иван Жаров това беше средна скорост, но за японската лимузина почти пределна. Набра мобифона.
— Кара като луд — каза той, когато го свързаха. — Поднесете му подаръка веднага след мотел „Ихтиман“.
Емил Бързашки имаше любовница, която щеше да го чака в „Новотел“ — Пловдив. Беше наел апартамент и предупредил жена си, че ще отсъства до събота. Беше четвъртък и бързаше да се отдаде на римски удоволствия с едрогърдата секретарка и манекенка Грета, която доскоро делеше със самоубилия се президент на „Янтарбанк“. Беше осем вечерта, време за новините. Бързашки изключи касетофона и докато сверяваше часовника си с радио „Хоризонт“, нещо твърдо се блъсна в колата, прелетя през покрива и падна далеч зад него. Наби спирачки и излезе. Торпедото и фаровете бяха в кръв… С разтреперени крака се върна стотина метра и видя мъжки труп, проснат по гръб върху асфалта. Трябва да изчезвам!, помисли в луда паника той, когато до него спря „БМВ-7 М“ и се появи Пентхаус с изумителна руса красавица…
— Напредва ли Концернът, Пентхаус?
— Горе-долу, Императоре…
— Викай ми Вал… ако това не те затруднява?
— Добре, Вал. Помниш ли моя прякор?
— Помня, Козел — Императора се усмихна приветливо. — Искаш ли едно уиски?
Пентхаус кимна. Седяха един срещу друг в приемната на „Нерон-Кали“, слушаха роковете на Георги Минчев и се наслаждаваха на онова, което американците наричаха Freedom from fear — „Свобода от страх!“ — състояние, което до такава степен обожаваха зад океана, че го бяха вписали като основно изискване в конституцията си.
— Заложи ли капаните?
— Шест трапа са пълни.
— От общо…
— Около трийсет. Ще те информирам подробно.
— Добре. Наздраве! — пиха. — Банките гърмят една след друга. „Калибанк“ е непоклатима, но БЕП може да бъде пометена от пороя.
— „Булбанк“ ми обеща реинвестиция…
— Заеби държавата, Козел. Предизвикай ревизия. Ще ти пратя мои кучета… истински финансови питбули. Уволняваш президента, целия борд, назначаваш президент Йосиф Каров и подготвяме сливане, формално. „Кали“ плаща с левове, но приема само долари. БЕП отваря менфрейм в Берн и служи само и единствено като канал за износ на валута. Тогава инфлацията на болшевишките боклуци ще ни гепи за кура!
— Как ще плащам заплати, премии, въоръжаване, превъоръжаване?
— Чрез „Калибанк“, Козел. Вписваш моята пехота в Ескадрона, раздаваш им сержантски чинове, назначаваш наш човек за счетоводител и хем „SIC“ сит, хем „ВИС-2“ цял. Ясно ли ти е?
— Да, Вал, но тогава трябва да наемем общ юридически съветник.
— ДВД, адвокатът Димо Вергил Димов. Поема делата на обединената структура и ние заминаваме да си печем задни-ците на Бахамските острови.
Козела се усмихна криво.
— Това би значело пълно и окончателно сливане на полиция и ъндърграунд.
— Козел, ние само ще му предадем официална юридическа и финансова форма.
Козела изпадна в дълбоко мълчание.
— Имам проблеми, Вал. Трябва да назнача нов шеф на Ескадрона. По устав не мога да съвместявам двете длъжности.
— Теди?
— Именно Теди. Студенокръвна жаба, змия…
— Наша порода? — усмихна се Императора. — Офисът в Синсинати действа, негрите поеха дрогата… „Братството на Йехова“ е под око… Време е Тодор Токев да се връща. Генерал Токев, исках да кажа.
— Кой ще го замести?
— Месалина.
— Кой? — недочул, попита Пентхаус.
— Екатерина Изова, бившата ми съпруга със сина си… Под смъртна заплаха… до края на живота си да не стъпва тук!
— Ще приеме ли?
— Да.
— Ще съсредоточим пари и власт, Вал. Ще стане опасно.
Императора го изгледа надменно и зло.
— Не България, Европа е тясна за нас. Да се маха! Братя Фокс ще я държат под дуло, а нашите дела — мъгла за нея. Да взима копелето на Вълка и да върви по дяволите.