— Кога ще му я предадеш?
— Когато се уговорим, Фомич.
Севгун мълча много дълго, до края на партията. Спечели, протегна се доволно и взе чашата си.
— Губиш тренинг, Борис.
— Зле съм с нервите вече. Трудно се съсредоточавам.
— Това е пагубно за всеки гангстер, приятелю. Утре ще дойде Серж Михайлов с триста казаци… мои хора. Впрочем, те вече са в страната. Ликвидираме Япончик, Императора, тримата от хунтата, Козела. Минаваме през Москва да поздравим оня еврейски боклук Морис Алкалай и те взимам с мен на юг — да си лекуваш нервите.
— А Оливия?
— Според случая, Борис. Господ Бог няма отделна графа за курви в преразход.
Севгун, Серж, Бъстър Китън и казаците подцениха Козела. Срещата беше на Боаза, през нощта. Козела я предложи и Борис Китов веднага заподозря мръсна игра, но Севгун го успокои.
— Серж ще бъде по петите му.
Бъстър Китън не се успокои. Напротив. Настоя три лади с казаци да прочистват пътя от Боаза до разклона за Троян и други три да пресрещнат Козела в Ябланица, Брестница и Български извор.
Нощта беше светла, лунна, закъснялото циганско лято като че ли се беше заело да изтласка зимата далече зад астрономическото й появяване на Димитровден.
Козела се появи на следващата нощ като смерч. Ескадронът помете казаците, разположени като аванпостове и се стовари на Боаза с цялата си мощ. Подозрителен като фенек, Бъстър Китън с литовката и Севгун се бяха укрили при приятели в помашкото село Галата, но Серж Михайлов, прехваленият атаман, и казаците ставаха единствено за дроб-сарма.
Бесният Козел, надянал за пръв път в живота си генералската си униформа, изпусна сълзите си пред хамърите на Ескадрона.
— Пирова победа, пичове! — с глас ревеше той. — Претърсете село по село. Знаете коя е Оливия, моята съпруга, а във всеки вестник има мутрата на онзи скот, Бъстър Китън.
— Гретхен, нали знаеш кой се обажда?
— Разбира се, Боби. И в гроба бих те познала.
— Браво, скъпа. Обади се на Козела и му предай почитанията ми.
— Нямам пряк контакт с него, скъпи.
— Знам, че нямаш. Предай на Нели проститутката, че през Лесидрен минава една река. Тръгва от връх Бебреш и минава през селото. Ако Козела търси Оливия литовката, да тръгне по реката до местността Топля. Там го чака курвата му.
И затвори телефона.
Шест часа по-късно Козела намери Оливия — мъртва, с взривени гениталии. На гърдите й, върху вътрешността на картон „Марлборо“ имаше бележка: „Кукиш, Козел!“
На погребението на Мишел се събра целият състав на съзаклятието. Заедно с него в земята спуснаха оръжието, ордените му, произведоха траурен салют и се отправиха към военния клуб.
Анализът беше прост. Нов президент от десницата — по-безпомощен от камерунския, правителство на корумпирани и некадърни комсомолци… и групировки, групировки…
За дата на преврата беше обявен осми декември, студентския празник и Свети Сава Доброплодни. Причините да се избере този ден бяха много, но най-важната — обществото имаше нужда от циничен, оглушителен шамар и щеше да го получи на един от най-светлите празници в годината.
VIII
Япончик, Монгол и стотина ветерани афганци на „Нева“ бяха обградили отвсякъде ресторант „Кошарите“, където Бъстър Китън трябваше да доведе Оливия Литовката. Вместо него на срещата се появи Иван Фомич Севгун, облечен по-скъпо от краля на Мароко и по-нехайно от уличните биткаджии. Япончик не повярва на очите си, когато казакът се запъти към неговата маса.
— Султан — стана да го посрещне, стисна с две ръце десницата му, — не знаех, че сте в България.
Севгун кимна.
— И аз не знаех, че ще ми се наложи, Славе — седна, погледна мрачно Монгол и заповяда тихо: — Остави ни сами.
Без роптания и подкани афганецът стана и се включи в редовата охрана.
— Очаквах съвсем други хора, Султан.
— Чакай, ще стигнем и дотам. Поръчай водка и краставички, Япончик, и се приготви за лоши новини.
Вячеслав Иванков изтръпна вътрешно, но азиатското му лице не трепна, а сините му кварцови очи не промениха светлината си. Поръча водка, изчака да я сервират, вдигнаха чашите за наздравица, тогава попита:
— Султан, знаеш ли в древния Рим как са постъпвали с лошите вестители?
Севгун кимна, запали пура и се облегна в стола си.
— Тук имам приятел, Япончик. По-близък ми е от брат. Той е човекът, който трябваше да доведе Оливия.
— И къде е той, казак?
— Не ме прекъсвай, момче — Севгун издуха дима на пурата си. — Неговата сестра беше жената на Нерон Вълка, Бог да ги прости и двамата. В София действа някаква група — „ЖИТ Интернешънъл“ — чувал ли си?