— На трийсти октомври, Козел.
Генералът скочи и заснова трескаво из гостната на Императора.
— Срещата на Боаза се състоя на дванайсти в малките часове, нали?
Императора кимна.
— И убиха Оливия на двайсет и пети ноември… Това е отмъщението на Катя Изова, Императоре… Цикъл от тринайсет дни и тая кучка, жена ти, ни избива от гроба с ръката на Бъстър Китън.
На другия ден пристигна Алкалай и Ескадронът на смъртта се разбунтува. Генерал Жаров не беше плащал трети месец на килърите си.
— Какво става, Демпси?
— Бунт, Козел. Искат главата ти… или парите си.
— Не можеш ли да успокоиш топката? Трябва да ида на летището… Знаеш какво ми е на главата.
— Не, Козел. Или плащайте, или забравете за Ескадрона. В момента обсъждат коя от групировките да атакуват. Колебаят се между „Орион“, „Трон“ и „Мулти“.
— Това са прийоми на „Нерон“, „Пирана“, „ВИС-2“, „SIC“ и така нататък, Демпси. Не отива на секретно поделение да се държи като борческа мафия.
— Точно така, Козел, но те издържат семейства и ако до края на работния ден не се издължите, тази нощ някои от програмираните милионери на партията ще реват с крокодилски сълзи.
Демпси му намигна тарикатски и излезе от „Пентхаус“.
Каква стана тя, д’еба мама му, още един комунистически изрод — Ескадронът на смъртта — излиза от контрол.
Докато пътуваше за аерогарата, Козела научи, че с автоматичен откос са убити пред банката им личните охранители на Императора — Вальо Пуйката и Косьо Блейзъра. Това беше в нарушение на цикъла, но Бъстър беше артист и не робуваше на клишета.
Алкалай чете дълго смъртния акт на дъщеря си, прегледа снимки, вестници, погледна восъчното й лице през прозорчето на ковчега и заповяда да я качат на борда на самолета. Козела беше извършил всичките необходими формалности. Когато останаха сами и тръгнаха към беемвето на Пентхаус, Алкалай каза:
— Е, солдат, не можахме да станем роднини?
— Не — със свито гърло отговори Козела. Алкалай сви рамене.
— Съдба! — каза той. — А сега ме заведи при Иван Фомич Севгун.
През нощта беше разбита Кредитна банка на улица „Ангел Кънчев“ 3. За заблуда на ченгетата атаката беше проведена срещу два офиса на „Орион“ и докато алармите на РДВР насочваха баретите към атакуваните обекти, неизвестни лица отмъкнаха от касите на банката осемнайсет милиона долара, милион и половина дойче марки и трийсет и пет милиона лева оборотни пари… Централна банка даде пресконференция на сутринта на следващия ден. „Крадците ни изпревариха! — каза управителят на БНБ. — Държавата се готвеше да обяви в несъстоятелност «КБ ЖИТ», Кредитна банка, БЗК, ПИМБ и Комерс-банк, банката на унищожената бандитска групировка «Пирана».“
Козела потърси Джак Демпси.
— Как си, полковник? — попита той.
— Отдъхвам в едно джакузи с най-любезната украинска проститутка в България.
— Блазя ти. Какъв е моят дял в снощния набег?
— Един черен квадратен хуй за теб, Козел! Сам си определи хонорара и ела да си го вземеш!
— Къде?
— Господин генерал, от снощи съществува нова групировка. Нарича се ЕНС… Утре ще подадем документи и ще се превърнем в застрахователно и презастрахователно дружество… Ако искаш, мога да те назнача за наш агент за Ловешка област.
— Това ли е всичко, Демпси?
— И това ти е много, Козел. Аз съм ученик на генерал Токев — Теди, а той не беше много голям твой фен… и с право.
Козела погледна часовника си.
— Демпси, ще ти предложа да излезеш от кацата за миг… Ще го направиш ли, приятелю? Това е последната ми молба към теб.
Демпси се изсмя дрезгаво.
— Ебавай си путката майна, Козел. Не е проблем аз да изляза от кацата, проблемът е, че сладката курва Люда ми е седнала на хуя… С какъв морал ще оставиш една жена недоклатена… Ти би ли го направил, ебалник такъв…
— Чуваш ли шум, Демпси? Това са хеликоптери, моето момче. Три МИ-24, дрисльо… След много малко тайната ти кочина ще хвръкне във въздуха… Сбогом, лайно такова. Сети се в ада кога си се опитвал да се ебаваш с Козела.
Атаката беше мълниеносна, едновременна и ракетна. Трите бръмбара прераснаха във военни машини и унищожиха всичко, което някога беше база на Ескадрона на смъртта между добричките села Рогачево и Оброчище. Не пожалиха нито плевни, нито силози. Когато обстановката изглеждаше „под контрол“, Козела заповяда:
— Напалм! — и изгори всичко, което това лайно Демпси смяташе за свое суперсекретно седалище.
Когато полетяха обратно, пилотът на хеликоптера попита:
— Гледали ли сте „Апокалипсис сега“, господин генерал?