IX
— Заминавам, Борис! Ще дойдеш ли с мен?
— Не.
— Защо отказваш, брат?
Бъстър Китън мисли дълго, преди да каже:
— Жена, Фомич. Курва! Боклук! Предател!… Но я обичам!
Севгун го прегърна през раменете.
— Вземи я и ела в Краснодар. Ако не можеш ти, кажи, аз ще я взема.
— Пред тази жена аз съм смешен, брат. Заминавай, ще я взема в Америка.
Бъстър Китън блъфираше. Имаше още работа в България. Оставаха Козела, Нели и Императора, но те трябваше да паднат под неговия удар. Грета беше претекст, но силен. Руснаците бяха сантиментален народ и пред любовта свеждаха глави и занемяваха като деца.
— Козел, дадох те на прокурора — каза Проданов.
Разговорът се водеше в канцеларията му на „Развигор“.
— Нали ти си прокурорът?
— Аз съм главният… ти си дребна риба.
Генерал Жаров се усмихна криво.
— Ташак си правиш с мен, Проди?
— Ни най-малко — Проданов подхвърли ксерокопия пред него. — Виж!
Умирайки от ръката на Теди, Мартин беше написал на паспорта си: „Козелимпер…“ Следваше и някакъв стих-епитафия. Това не беше никакво доказателство и печено ченге като Козела го знаеше много добре, но беше улика, да му ебеш майката, и даваше основание на прокуратурата да започне да рие кочината им.
— Затова ли отнехте паспорта на Императора? — усмихнат попита той. — Слаба ракия си, Проди.
— И за това, но не само. В България пристигнаха двама американски граждани — Нейфелд и Балагура — след като си сложи очилата, разчете Проданов. — Говорят ли ти нещо тези имена?
— За първи път ги чувам! Евреи?
— По всяка вероятност. Руски евреи, които твърдят, че вашата „КБ ЖИТ“ ги е завлякла с шест милиона долара. С лихвите стават десет.
— Аз нямам банка и ти добре го знаеш!
— Ти не, но твоят съдружник Валериан Изов — да. Днес е петък… В понеделник ще ти приложа мярка „задържане под стража“, ако не получа отговори на два въпроса: Кой уби Нерон, Беров… Списъкът е дълъг и завършва с този паспорт…
— Другият въпрос?
— Къде са милионите на американците?
Мълчаха няколко секунди.
— Даваш ми две денонощия да потъна, а?
— И така може да се каже.
— Защо… точно ти?
— По молба на Поли. Не иска бащата на синовете й да е осъден на смърт гангстер. Изчезвай!
Поделения на вътрешните войски водиха престрелка с Ескадрона на смъртта при разклона за Чекотин. Редовите части бяха въоръжени до зъби, а ескадронистите с вид на туристи напускаха София, за да излязат на „дюшеци“ в базата край манастира. Ескадронът се разпръсна, за да не се събере никога повече. Дванайсетина души загинаха на място, другите бяха изловени за един уикенд в близките села и ликвидирани по късата процедура. За по-малко от сто часа прехваленият Ескадрон на смъртта престана да съществува… но друга хидра набираше мощ — Легионът на честта и националното спасение.
През нощта бяха разбити всички централи, офиси и банки на „Орион“, едно от най-гангстерските сдружения, пръкнало се в страната с благословията на министър-председателя, председателя на парламентарната група на левицата и цялата комсомолска банда, докопала се до властта.
Генерал Лозев режеше клон по клон опорите на изпълнителната власт.
Радиото и телевизията предпочетоха да се занимават със служебната победа на ЦСКА срещу „Левски“.
Убедени в корумпираността на някакъв си рефер, левскарите бяха отказали да излязат на терена.
Вечерта Бъстър Китън се прибра в апартамента си. Грета я нямаше. Беше мъртъв от умора. Трябваше да спи поне осем часа, а това беше последното място, където Козела би се сетил да го търси. Би било много нагло да се напъха в устата на Вълка, а той точно това щеше да направи.
Бъстър влезе в бившия си кабинет, легна на канапето, както правеше някога за отмора, и скочи като ужилен. На тъмно, пипнешком, се върна в хола и като си светеше със „Зипо“-то, набра някакъв номер.
— Да — чу дрезгавия глас на казака.
— Фомич, Борис Китов те безпокои.
— Казвай, Бъстър, и по-бързо, кацам в Краснодар… знаеш как е по граничните пунктове…
— Япончик и Монгол, Султан? От чия ръка загинаха? — попита той и чу ключ в бравата.
Казака се изсмя, преди да каже:
— От своя, брат. Аз плащам по-щедро…
Друго не чу. Грета не беше сама. Бъстър Китън затвори телефона и безшумно се върна в кабинета. Грета мъкнеше някакъв мъж с бръсната глава, млад, як… един от „съвременните барони“ на уличния бандитизъм. През процепа на вратата добре виждаше, че са пияни и готови за вулгарен, брутален секс. Мъжът или момчето беше измъкнало от сутиена едрите й поувиснали гърди, хапеше зърната й и беше започнал да я съблича от кръста надолу.