— Комбол — извика той шефа на охраната си. — Я ми дай морския бинокъл.
Възрастен мъж с брада, плешив като коляно, ловеше риба. Когато центрира окуляра в него, тъкмо вадеше поредния си костур.
Императора загуби интерес към лодката и отново се хвана за мобифона. От „Пентхаус“ дойде пореден отговор:
— Не, господин Изов, генерал Жаров отсъства от петък. Не е казвал никому кога ще се върне.
Къде потъна Козела, по дяволите! Ако е напуснал страната, щеше да предупреди своя партньор, д’еба мама му!
Грабна телефонния указател и започна да издирва номера на бившата му съпруга. След известна импровизация все пак успя да я открие.
— Госпожо, съжалявам, но не мога да ви се представя… Спешно ми трябват някакви координати или поне сведение за бившия ви съпруг Иван Милетиев.
— Кой сте вие? — попита неучтив глас на жена, която пуши много и евтини цигари.
— Съжалявам, не мога да ви се представя, а не искам да ви лъжа с измислено име.
— Нищо не зная за Козела! — продължи през кашлица тя, но някой грабна слушалката.
— Императоре, вие ли сте? — попита мъжки глас.
Валери Савов, Валериан Изов или Императора замръзна на слушалката.
— А вие кой сте?
— Полковник Проданов от главно следствено. Човекът, който ви отне паспорта!
— Грешите — събрал сетни сили, каза Императора. — Аз не съм нито… как беше прякорът, нито някой ми е отнемал паспорта.
— Добре, добре — мъжът звучеше весело, дори дружелюбно. — Козела пи кафе и излезе, както казват тарикатите. Тоест, напусна страната. Вчера влязох във връзка с ИНТЕРПОЛ и започнахме издирването му. Това е всичко, което жена ми и аз знаем за генерал Иван Милетиев, съжалявам, ако не ви е достатъчно… Скоро ще се срещнем и с вас, Валери Савов. Кажете на вашата курва да ви приготви дебело бельо и вълнени чорапи. При нас е студено. Икономическа криза! Пускаме парното само на Коледа.
Линията заглъхна.
Може ли целият този ужас да е истина?, питаше се Императора, когато Нели се появи.
— Станал си с кокошките, скъпи! — кокетно каза тя. — Искам да се чукаме. Отивам да пишкам, да взема душ и да си… Като съм готова, да си в леглото.
Нели влезе в банята.
Само ми е до ебане сега! Императора излезе на терасата и се загледа в рибаря. Сега вече беше на стотина метра от собствения му кей… И тогава видя с просто око, че в ръцете му има не въдица, а снайпер.
Бъстър Китън простреля Императора в челото, извади извънбордовия си мотор, дръпна стартера и на зиг-заг започна оттеглянето си.
Охраната изпразни няколко пълнителя по отдалечаващата се лодка с пълното съзнание, че стреля по недосегаема мишена. После всичко утихна. Когато Нели излезе от банята, Император Валериан беше най-мъртвият император в историята на страната.
Когато затвори телефона, полковник Проданов се обади на Централната служба за борба с организираната престъпност.
— Момчета, в село Голяма Раковица се е скрил един бандит — викат му Валери Савов, Валериан Изов или Императора. Искам бърлогата му да изгори до основи, а той да ми бъде, сервиран на масата с лимон в устата и морков в гъза. Действайте!
Момчетата от ЦСБОП закъсняха. Императора беше мъртъв. Във вилата нямаше никой.
Нищо друго не им оставаше освен да я запалят и да се разкарат.
Беше едва шести ноември.
— Ти ли си Проданов бе, боклук ?
— Аз. А ти кой си, съкровище?
— Бъстър Китън. Чувал ли си за мен?
— Да. Стоун фейс… С нетърпение чакам да ми паднеш в ръцете.
— По-лесно ще ти падне Клаудия Шифър отколкото аз, полковник! Играеш ли табла?
— Да.
— Хвърли дюшеш снощи! Аз свърших вашата шибана работа.
— Очакваш дивиденти?
— Не. Очаквам да сключим джентълменски договор. Жена ти има двама сина. Аз знам къде са. Искаш ли да ги целува студени?
— Не… — Проданов почувства бликналата пот по цялото си тяло. — Трябва да ми докажеш, че знаеш къде са момчетата на Козела.
— „Илиънър Рузвелт колидж“ — Синсинати, Охайо. Достатъчно ли ти е?
— Да. Какво искаш?
— Козела! Искам да го направя на пастърма и ще го направя със или без твоето участие. Разликата ще бъде, че в единия случай ще имаш луда от мъка жена, а в другия — вдовица! Кой вариант избираш?
— Втория, господин Борис Китов. Какви са условията?
— Разумни, полковник! Утре ще погреба сестрата на Нерон и Калигула в семейната им гробница. Искам никой да не ме безпокои.
— А детето?
— И детето, разбира се. От четири до шест утре сутринта кюстендилската полиция да отсъства от града.
— Имаш го… Козела?
— Ще ти пратя некролога му, ако приемеш условията ми.