Мълчаха дълго, отпиваха… Георги Минчев пееше „Сам на бара“.
— Да опитаме. Ако се окаже грешка, винаги можем да я оправим, нали?
Императора кимна.
— Катя в Америка, Теди поема Ескадрона, сливаме банките и създаваме картел — триумвират Жаров, Изов и Токев. „ЖИТ Интернешънъл“. Тогава не БСП, КГБ, ЦРУ и така нататък ебалници, а самият Господ Бог ще ни гепи за долуподписания!
Генералният директор на телевизията уволни способните и независими журналисти и върна на екрана болшевишките лекета, изхвърлени не толкова от неговите предшественици, колкото от времето. За определен период недоразумението, оглавило така наречената четвърта власт, беше на първите страници на вестниците, нямаше телевизионна и радионовина без негово участие, а това го заблуди, че е историческа личност и от позициите на своята неповторимост може да поведе собствена политика, „независима“, както този болен мозък заяви публично. Първата му работа беше да анулира рекламните договори под претекст, че са неизгодни за телевизията, и свали от екран единайсет трийсетсекундни клипа, поръчани и платени от „Кали холдинг“. Императора изпрати ДВД да вразуми самозабравилия се празноглавец, но след като няколко поредни срещи бяха отлагани с лекомислено презрение, повика трима от уволнените журналисти, назначи ги в холдинга без документи, подписи и така нататък бюрократични формалности и изпрати Макака на лов.
Шофьорът на БНТ предупреди шефа си, че е паркирал пред дома му и влезе в отсрещното кафене да изяде сандвича си. Беше девет сутринта, понеделник, и от ранни зори личеше, че ще бъде един от горещите дни в годината. Когато шофьорът плати и посегна да отхапе първия залък, някой дръпна филията и го удари в тила… Друго не помнеше.
Телевизионният бос се избръсна, изпи прав кафето си и пъргаво заслиза по стълбите. На входа го пресрещнаха мъже с маски, упоиха го, навряха го в багажника на служебната му кола и потеглиха. Разхождаха го точно двайсет и четири часа. На другия ден тримата журналисти на „Кали“ бяха назначени за заместник-генерални директори съответно на новините, икономическата политика и рекламното време. Клиповете бяха върнати на екран във време, значително по-добро от фиксираното в двустранния договор.
„Радиошефът мина по «тънката лайсна», както се изразяваха тарикатите. Колегата му от телевизията — със снизходителното разрешение на ДВД — му разказа на четири очи как изглежда едно денонощие пленничество. Не му спести нито задуха, нито ударите, нито фекалиите, с които беше залян като торта с глазура. Това беше напълно достатъчно независимото, демократично и надпартийно държавно радио да се превърне в слуга на «ЖИТ Интернешънъл», както беше започнал да се нарича холдингът след сливането на «Кали» и «Пентхаус».
Привърженик на Платон, Императора вярваше, че всяка държава се състои от елит, стража и роби. След като изчете устройството на обществото, той определи своето място и роля като елитарни, но и за миг не допускаше, че животът му ще се стече така щастливо, че да се озове като с магическа пръчка на върха на пирамидата, без да се налага да полага кански усилия, да пълзи като червей, да понася унижения, да имитира старателност, преданост и вярност, само и само да се окаже там — в сияйните салони на елита, към които не принадлежеше нито по рождение, нито по социален и икономически ценз. Но чудото се случи. Не само принадлежеше към Платоновия елит, той беше самият елит, от когото зависеше втората каста, стражата, и нейното издигане или изхвърлянето вовеки в непрогледните пещери на робството. Да, Валериан Изов знаеше това, но знаеха ли го околните…
«Не» — отговорът на Нели.
«Подозират го» — Козела.
,Да им се демонстрира брутално“ — Тодор Токев, Теди.
Кой е елит всъщност. Внуците на Буров, Чапрашиков, Губиделников… на Вазов, Славейков, Ботев… ако такива съществуват, потомците на индустриалците, едрите чокои, царските генерали и министри… На някои артисти, писатели. Но какъв елит биха могли да бъдат потомците на разни цървули като Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов, Цола Драгойчева и така нататък. Край нямат болшевишките парвенюта, които си въобразиха, че им отива да летуват в Евксиноград. Или къде биха могли да се впишат купените, сплашени или компрометирани депутати, министри, банкери или квазиинтелектуалци на мъртвородената следдесетоноемврийска демокрация. Всички те бяха роби, но по-политично — а и по-безболезнено — би било да им се внушава, че принадлежат към охраната на изконните демократични ценности. Лъжа, но благородна. Театър, но убедителен.