— Чакай. Ще дойде ред и на подробностите. Вторият ешелон — директори, сини кметове, шефове на регионални координационни съвети… според рецептата: „Кой е големият враг на първия?“…
— Вторият?
— Точно така, Лозев. Повсеместно разпалване на алчност и завист. Сам знаеш, в полезрението на нашите служби попадат предимно мегаамбициозните типове.
— Практиката го доказва, прав си… — Лозев запали цигара и дълго се взираше в пушека. — Създаваме набор от компромати за пред електората, без да се готвим за изборна победа?
— На пръв поглед. БСП няма нужда от компрометиране. От Ленин до Виденов историята й е низ от кражби, измами, некадърност, бездарие… Но когато извадим танковете на улицата, светът ще попита: „Щом властта е толкова компрометирана, защо не дадоха шанс на опозицията?“ Тогава ти, генерале, от името на хунтата, която оглавяваш, ще им докажеш крилатата фраза на Щастливеца „И едните, и другите са маскари!“.
Лозев очакваше да бъде избран за водач на преврата, но сега, когато го чу с ушите си, му трябваше време да потисне вътрешния триумф и усилия да не му позволи да избие по лицето.
— Опозицията-а-а — проточи глас той. — Кой трябва да се заеме с нея?
— Поета. Има готови разработки, подбрани хора… Изчакай да се справи с кризата. Той е стар войн и бързо ще влезе във форма.
Чуваше се далечен тътен. Бурята отминаваше на изток, скоро и пороят щеше да стихне.
— Сваляме нашата власт, компрометираме опозицията, а после?
— Не бързай, генерале! Действат много допълнителни сили. Фракциите на КГБ — „Нева“ и „Братството на Йехова“ — монархистите, „ВИС-2“, „SIC“, „Кали“ или „ЖИТ“, както се наричат сега, „Пирана“, „Аполо-Болкан“ и не на последно място нашата рожба — Ескадронът на смъртта.
Същата нощ, 3,15,бара на хотел „София“, по време на еротично-вариететната програма.
— Кой е генерал-полковник Иван Жаров? — попита Лозев, взрян в бръснатата вулва на стрийптизьорката.
— Бившият майор Иван Милетиев — Козела — отговори Мишел. — Дебелия го натрапи за шеф на Ескадрона след смъртта на Стоян Боев. Когато и Дебелия „спихна гумите“, Алкалай го наложи за глава на „Пентхаус“.
— Сега държи в ръцете си и двете структури?
— За приемник на поделение единайсет тринайсет посочи своя партньор Тодор Токев — Теди. Млад убиец, около трийсетте. Алчен и безмилостен. Козела го произведе генерал-майор и командва хиляда и петстотин цеви чрез него.
— Още един презрян тип с власт — замислен, като на себе си, каза Лозев. — Тежко на това общество, в което презрението е по-слабият двигател от алчността и властолюбието.
— На никой и наум не му минава да го презира — обади се Поета. Макар блед и оросен със ситна пот, той отдавна не беше пиян, стоеше с гръб към стрийптиза и теглеше на кантар думите на събеседниците си, с които — с всеки изминал миг — ставаха все по-обвързани партньори и съзаклятници. — Напротив, всява ужас във формации като SIC, ВИС, Аполо, Корона…
— Изпусна „Кали“, Валентин — Лозев беше живял дълги години в Америка, често мислеше на английски и не ползваше звателния падеж в българския език.
— Той е „Кали“, генерале! Поне една съществена част от него.
Анализът на Валентин Андреев, „поетът на Държавна сигурност“, беше доста точен, макар и непълен. Беше прозрял какво се крие зад абревиатурата ЖИТ, сливането на банките на „Кали холдинг“ и „Пентхаус“, разпределението на функциите в триумвирата Жаров-Изов-Токев. Грешеше по отношение целите на „ЖИТ Интернешънъл“, приписваше им опит да унищожат гангстерските групировки и завземане на сенчестия пазар. Вменяваше смъртта на Дебелия, Тодор Беров и генерал Боев на Бесния, но това беше несъществена подробност и не променяше същността на новата хидра, пръкнала се като мутант от собствения им „Ескадрон на смъртта“.
Стрийптизът свърши, програмата също… Подиумът загасна, публиката оредя, по уредбата се въртяха стари шлагери, осветлението беше обрано до сумрак.
— Така представената картина крие неизвестни, Валентин. Защо Центърът и Алкалай толерират „ЖИТ“, след като „Нева“ е тяхно изчадие, а „Нерон“, „Кали“ или новия холдинг изби герои афганци като Степанчик, братя Пас, Чайковски, Винокуров, манджурците и стотици други. Имаш ли задоволителен отговор?
— Отговорът е прост и библейски. Мъртвите с мъртвите, живите с живите — учи светата книга. Афганците са мъртви, но „ЖИТ“ и Центърът преплетоха живите си интереси. Парите на Майкъл Чьорни с лихвите сигурно са стигнали десет милиона долара и са в „Калибанк“, а Пентхаус държи в ръцете си дъщерята на Алкалай.
— Ясно — Лозев се усмихна. — Просто и ясно. При така подредените карти имаме ли естествени съюзници?