— Май че всеки от нас е взел със себе си по нещо такова…
— Учудваш ли се? Сам знаеш колко тъпо е да се окажеш с голи ръце в една съвършено нова обстановка…
— Учудва ме по-скоро това, че не провериха дори и дискретно багажа ни. Или имат прекалено много доверие в нас, или… прекалено слабо въображение.
— Опасявам се, че причината е другаде: те са убедени, че с прости средства малко можем да постигнем. За всеки случай обаче скрий добре своята горелка или каквото имаш там…
— Бластер. Вече го скрих.
— Чудесно. Значи, кога тръгваме?
— Да изчакаме малко. Ще ни е нужна пълна информация. При това трябва и да се разберем с Командора.
Решетката прилепваше идеално до стената и пода на коридора. Вероятно се отваряше, като се спусне надолу дъното на улея в пода под нея, ала отвън не се виждаше никакво съоръжение, което да го задвижва. Огледах я внимателно с нескрит интерес, въпреки че отвъд нея от време на време се навъртаха разни типове.
Опитвах се да си представя общия план на структурата на подлунното Селище, в което, объркани отначало и без да си даваме сметка за последствията, ние позволихме дa ни настанят. Селището приличаше на огромен лист от дърво с мрежата от жилки, каквито се явяваха коридорите с различна ширина, разклоняващи се в лунната почва. По-тесните се вливаха в широките артерии, а те — в общия главен тунел, водещ към входния Шлюз. Само толкова успях да видя, когато ни докараха и когато на следващия ден, първия след кацането, ни заведоха до това място. Оценявах разстоянието от нашите квартири до Шлюза на три, може би четири километра, но можеше и да греша.
През коридора зад решетката бързо притича приведена фигура. Скри се в един от страничните коридори. След малко светлокосата глава се показа отново, нисък човечец погледна боязливо към посоката, от която беше дошъл, а после с няколко скока се залепи за решетката.
— Ще ви помогнем — рече той с дрезгав глас. — Ще поддържаме връзка.
Пъхна в ръката ми сгънато листче и набързо се отдалечи, прибягвайки от стена до стена.
Върнах се в стаята си и разгънах полученото листче. На едната страна беше скициран на ръка планът на коридорите на Селището. На другата с дребен почерк беше написано нещо. Четях бавно, с мъка разчитах някои думи.
„За вас знаем само, че пристигате от далечно космическо пътешествие, но само този факт, както и вашето положение в момента ви правят наши съмишленици. И вие като нас произхождате от Земята, която ние не познаваме, но се чувствуваме свързани с нея и искаме да се завърнем там. На нашето общество, разселено в това и в останалите селища, от няколко поколения се внушава, че завръщането на Земята понастоящем е невъзможно, че на Земята не бихме могли да живеем поради нейните сегашни жители. Никой от нас не знае каква е истината. Както изглежда, нашите прадеди са напуснали Земята, за да избягат от последствията на обществено-биологичните процеси, предизвикани от самите тях. Налага ни се възгледът, че по неизвестни нам причини останалите на Земята хора са осъдени на сигурна смърт, което ще позволи на нас, и по-точно — на нашите потомци, да се завърнат и отново да заселят планетата, да възродят цивилизацията. Обаче животът в лунни условия от много поколения насам предизвиква прогресивно и изразено още в нашето поколение физическо и психическо израждане на вида. Опасяваме се, че само след още няколко поколения лунантропите няма да могат да живеят в земни условия.
С помощта на всички достъпни средства Съветът на експертите, който ръководи живота в Селището, се стреми да поддържа съществуващото положение, подчинявайки всичко на основната идея за просьществуването. Членовете на съвета не могат да не си дават сметка, че се намираме в глуха линия. Обаче съветът не иска да признае очевидното израждане, защото така му е по-лесно да поддържа реда в Селището. Сред нас има много хора, които биха искали да променят нещо, да избягнат окончателния крах, да допринесат, докато е време, за завръщането ни към нормален живот, към условията, в които да живеем като прадедите си. Но те са почти безсилни и не разполагат с информация за истинското положение на Земята. Сътрудничеството с вас е в интерес на всички ни. Помислете по това!
Комитет по въпросите на завръщането“
Патетичен апел на анархисти или разумният глас на онези, които все още го имат сред абсурда на съществуването в подземните селища? Звучеше доста убедително, но със същия успех това можеше да бъде и провокация. Ако те наистина са бунтовници, види се, Съветът на експертите не се вълнува особено от тяхната дейност. В противен случай нямаше да им позволи толкова лесно да установят контакт с нас.