Маделин Милър — Цирцея
Първа глава
Когато съм се родила, не е имало дума за това, което мога да правя. За всички съм била просто нимфа, тъй като предположили, че ще приличам на майка ми, лелите ми и хилядите братовчедки. Последни бяхме по значимост сред маловажните богини и нашите способности бяха толкова скромни, че едва ни осигуряваха безсмъртие. Разговаряхме с рибите, грижехме се за цветята, извличахме капки от облаците и сол от морските вълни. Думата нимфа предопределяше хоризонтите на бъдещето ни. На нашия език тя не означава само богиня, а и невеста.
Моята майка също беше нимфа — наяда, закрилница на извори и потоци. Баща ми я загледал, когато посетил палата на нейния баща Океан. По онова време Хелиос и Океан често си гостували. Бяха братовчеди на една и съща възраст, макар да не личеше. Баща ми сияеше като току-що излят от бронз, а Океан беше с дълга до скута бяла брада и сълзливи очи. Двамата бяха титани и предпочитаха да са заедно, вместо в компанията на писукащите и още с жълто около устата нови богове на Олимп, които не бяха присъствали на сътворението на света.
Палатът на Океан беше чудо на чудесата в глъбините на земните недра. Високите арки бяха позлатени, а каменният под блестеше от многовековни божествени стъпки. Във всяка зала се долавяше тихото ромолене на реката на Океан — сладководният източник на света, — която беше толкова тъмна, че не се виждаше нито краят й, нито каменистото дъно. Тревистите брегове бяха осеяни с нежни цветя и по тях се подвизаваха безбройните деца на Океан — наяди, други нимфи и речни богове. Те се гмуркаха като видри, смееха се със сияйни лица, надигаха златни бокали и прекарваха дните си в игри и закачки. Заслепяваща с достолепната си красота, сред тях седеше майка ми. Косата й с топъл цвят на кестен беше толкова лъскава, че сякаш излъчваше светлина. Доловеше ли горещия като лумнал огън взор на баща ми, тя оправяше деколтето си и докосваше реката с блещукащи от водата пръсти. Многократно съм виждала тези жестове, които, без съмнение, допадаха на съпруга й. Той вярваше, че светът е създаден, за да му доставя удоволствие.
Та когато я зърнал за пръв път, баща ми попитал Океан:
— Коя е тя?
Океан имал вече доста внучета със сияйно златисти очи, всичките рожби на баща ми, но незнайно защо му се искало да има и още.
— Дъщеря ми Персеида. Твоя е, ако я искаш.
На другия ден баща ми намерил майка ми до извор в горния свят. Тя седяла сред красива, осеяна с едроцветни нарциси поляна, под балдахин от дъбови клони. Нямало кал и лигави жаби, а само трева и чисти кръгли камъни. Дори баща ми, който изобщо не се впечатлявал от изкусителните умения на нимфите, се загледал в поляната и се възхитил.
Майка ми очаквала появата му. Тя била нежна, ала и хитра, с остър като пронизващите зъби на змиорка ум. Знаела добре как такива като нея могат да се сдобият с власт, като това не включвало разни там крайречни пройдохи. Баща ми стоял пред нея с цялото си величие, а тя отвърнала на предложението му така:
— Да легна с теб? И защо?
Той, разбира се, можел да притежава всичко, което искал, но много обичал да се хвали, че жените — и робини, и богини — се надпреварват коя да спи с него. Олтарите му димели от жертвоприношения на доволни жени със закръглени кореми и щастливи извънбрачни деца.
— Само ако се оженим — поставила условие майка ми. — И тогава може да правиш каквото искаш с момичетата на полето, ала не и у дома. Там ще бъда единствено аз.
Условията и ограниченията били нещо ново за баща ми, а боговете обичат всичко ново.
— Така да бъде — съгласил се той и за да затвърди обещанието, й подарил саморъчно направена от него огърлица от рядък кехлибар.
Когато съм се родила, й подарил още една. Последвали още три за другите три деца. Не знам кое носеше по-голямо задоволство на мама — бляскавите кехлибари или завистта, с която ги гледаха сестрите й. Ако висшите богове не я бяха спрели, майка ми сигурно щеше да се кичи с безброй огърлици, пък дори да тежаха на врата й като биволски хомот. Предупредили я, че може да има колкото иска още деца, но не и от мъжа си. Само тогава видях майка ми да плаче — другите съпрузи не даряваха кехлибарени огърлици…
Когато съм се родила, една от лелите ми (няма да ви затормозявам с името й, тъй като те са безброй) ме изкъпала и повила. Друга се погрижила за мама, начервила отново устните й и я сресала с гребени от слонова кост. Трета пък извикала баща ми.