И така, в деня на сватбата се понесохме над морето в златната колесница на баща ми. Пирът беше в Крит, в големия палат на Минос в Кносос. Стените бяха наскоро измазани, навсякъде имаше цветя, а гоблените искряха в ярки шафранови багри. Гостите не бяха само титани. Минос беше син на Зевс и всички олимпийски блюдолизци щяха да дойдат, за да покажат уважението си. Между дългите колонади се тълпяха богове в цялото им достолепие. Те оглеждаха новодошлите, смееха се и украшенията им подрънкваха. Най-голямата тълпа беше около баща ми. Безсмъртните нямаха търпение да го поздравят за прекрасния избор. Чичовците ми бяха много доволни — Зевс едва ли би се опълчил, ако този брак просъществуваше.
На специалния булчински подиум Пазифая блестеше досущ зрял плод. Кожата й беше златиста и косата й лъщеше като слънчеви лъчи върху бронз. Около нея се въртяха стотина развълнувани нимфи, коя от коя по-нетърпеливи да й кажат колко е красива.
Стоях настрани от олелията. Покрай мен минаваха титаните: леля Селена, чичо Нерей с водорасли покрай и подир стъпките си, Мнемозина, майката на спомените, и нейните девет грациозни дъщери. Очите ми обикаляха присъстващите, докато накрая съзряха онова, което търсех: една тиха група от приведени фигури. Прометей ми беше казал, че те не си приличат един с друг, ала за мен бяха еднакви — всички бяха с повехнала потна кожа, с омачкани роби, провиснали коси и отпусната плът. Представих си как докосвам гаснещите им тела и цялата изтръпнах. Бях чувала разказите на братовчедите ми за онова, което правели със срещнатите насаме нимфи. Изнасилвания, унижения, оскърбления… Не можех да повярвам. Приличаха ми на повехнали ламели на гъби. Не вдигаха очи и не поглеждаха към божествата. Смъртните имаха свои собствени истории за онези, които общуват с боговете. Неудачен поглед или само една стъпка встрани довеждали до смърт и проклятие на семействата им за поколения наред.
Зевс, братята и сестрите му, зад тях баща ми, чичовците, различни рангове речни богове и морски господари, фурните, ветровете и грациите бяха наредени в дълга, всяваща страх редица. Най-долу, вперили очи едни в други, бяхме ние, нимфите и смъртните.
Еет ме хвана за лакътя.
— Няма какво толкова да гледаш. Ела да те заведа при олимпийците.
Последвах го с туптяща гръд. Не бях виждала нито един от онези, които управляваха от божествените тронове. Застанахме до прозореца, от който се виждаше огрян в слънце двор. И ги видях.
Аполон, бог на лирата и на лъскавия лък. Луноликата му близначка и безжалостен ловец Артемида. Хефест, ковачът и майсторът на Прометеевите окови. Умисленият Посейдон с тризъбеца, командващ вълните. Деметра, богинята на плодородието…
Не можех да откъсна очи от могъщото им великолепие. Дори въздухът се отдръпваше пред всяка тяхна крачка.
— Видя ли Атина? — прошепнах аз.
Винаги се бях възхищавала на историите за проницателната й войнственост, на мъдростта й и на по-бързия й от мълния ум. Не я виждах сред боговете. Еет предположи, че е твърде горда, за да застане близо до нискостоящите титани. А може да беше и твърде мъдра, за да раздава комплименти като една от тълпата. Най-вероятно беше добре прикрита, нали беше сред най-могъщите олимпийци, и следователно беше способна да наблюдава и слуша незабелязано.
Настръхнах от тази мисъл и попитах:
— Дали не ни чува какво говорим?
— Ти пък! Тя е тук заради големите богове. Ето го и Минос.
Царят на Крит беше син на Зевс и на смъртна жена. Беше полубог и съответно смъртен, но пък благословен заради божествения си родител. Той се открояваше сред съветниците, косата му беше гъста като метла, а гърдите широки като корабна палуба. Тъмният пламък на очите му под златната корона ми напомни за обсидиановия палат на баща ми. Когато докосна нежната ръка на булката, той като че ли се смали и заприлича на сгърчено през зимата дърво. Вероятно го осъзна, тъй като помръкна, а сестра ми засия още повече. Вероятно от щастие. Или пък от чувство за превъзходство, което беше едно и също за нея.
— Виж, виж! — наведе се Еет към мен и посочи един смъртен, който не беше толкова приведен и свит като останалите.
Беше млад, с обръсната в египетски стил коса и с приятни черти на лицето. Хареса ми. Очите му не бяха замъглени от вино като очите на другите.
— Харесва ти, нали? Това е Дедал. Чудо в света на смъртните! Почти бог! Когато стана цар, ще държа около себе си такива славни личности.
— И кога ще станеш цар?
— Скоро. Татко ми даде цяло царство.