Телегон зяпна.
— Ти си сестра на царица Пазифая?! Видяла си Минотавъра? Защо не си ми казала?
— Не си ме питал.
— Мамо! Ти трябва да ми казваш всичко. Видяла си Минос? И Дедал?
— Как, мислиш, се озова тук този стан?
— Не знам. Предполагах, че… — Той размаха ръце все едно това бяха някакви измислици.
— Наистина познавах Дедал.
— Какво друго криеш от мен? Освен Минотавъра и Тригон? Кой още? Химера? Немейският лъв? Цербер и Сцила?
Забавлявах се с искреното му възмущение и не очаквах, че знае за Сцила. Къде беше чул за нея? В Итака? Хермес ли беше източникът? Нямаше значение. Усетих как стомахът ми се свива като прободен от ледено копие. Миналото ми не беше игра или приключение, а грозно опустошение след морска буря. Толкова грозно, колкото миналото на Одисей.
— Каквото съм казала, съм казала. Повече не ме разпитвай.
Обърнах гръб на смаяните им лица и се прибрах в стаята си. Вълците и лъвовете останаха при сина ми. Някъде над нас Атина гледаше с пламтящи очи и се канеше да забие копието си в моето безсилие. Погледнах сенките в стаята и заявих:
— Има да чакаш!
Мислех, че няма да мога да мигна, но за свое учудване скоро заспах.
Събудих се изпълнена с решителност. Вечерта пих повече от обикновено и бях уморена, но сега умът ми беше бистър и се чувствах чудесно. На закуска Телегон ме наблюдаваше и очакваше отново да избухна, но аз се държах мило, което не биваше да го учудва, тъй като можех да съм и любезна.
След закуска Телемах предложи на брат си да работят по лодката и двамата излязоха.
— Може ли да тъка на стана? — попита Пенелопа.
Беше с друга рокля, избелена до бледо кремаво, която подчертаваше мургавата й кожа.
— Да.
Останах да режа билките на масата до огнището. Извадих ножовете и купите. Магията за защита на Телегон трябваше да бъде подновена след половин месец и затова кълцах, мачках и дестилирах тинктури за следващата.
Светлината струеше през прозореца и огряваше босите ни крака. Попитах я за Елена. Разказа ми как като малки плували в реките на Спарта и играели в палата на чичо й Тиндарей. Обсъдихме най-добрите породи овце и вълната им. Благодарих й, че учи Телегон да плува, а тя каза, че й било приятно. Той й напомнял за братовчед й Кастор с неговото чувство за хумор и умение да предразполага.
— Наследил е любопитството на Одисей. Непрекъснато изучава света и не спира да се променя като лъкатушеща река.
Стана ми приятно, че говори така за сина ми.
— Да го беше видяла като малък! Беше толкова щур! Аз съм дори по-дива. Майчинството ми се струваше песен, но преди да имам дете.
— Хермиона, дъщерята на Елена, беше такава. Като дете пищеше до безкрай, но стана прекрасно момиче. Притеснявах се, че Телемах почти не плаче и че твърде рано започна да се държи добре. Искаше ми се да имам още едно дете — за сравнение, — но когато Одисей се върна, беше твърде късно.
Беше откровена и неслучайно я наричаха Вярната Пенелопа. Предана, непресторена и благоразумна. Думите бледнееха пред истинската й същност. Вместо да си вземе друг мъж и да роди още едно дете, тя беше останала вярна на силната си обич към Одисей.
Взех китката равнец, която висеше на една от гредите на тавана, и Пенелопа попита:
— Това за какво е?
— Спира кръвотечение.
— Може ли да гледам как правиш отварите? Нямам никаква представа от магии.
Интересът й ме трогна почти толкова, колкото добрите думи за сина ми. Направих й място на масата. Тя беше приятен наблюдател, тъй като разпитваше ненатрапчиво за имената на растенията и предназначението им. Искаше да види билките, с които превръщах мъжете в прасета. Подадох й сухите листа.
— Да не се превърна в прасе? — усмихна се Пенелопа.
— Трябва да ги изядеш и да чуеш вълшебните думи. От магьосник.
— И непременно от богиня?
— Не. Смъртната ми племенница правеше магии като моите.
— За Медея ли говориш?
След толкова много време името й прозвуча доста странно.
— Познаваш ли я?
— От песните на поетите в царските палати.
— Ще ми бъде интересно да чуя как я описват.
И Пенелопа ми разказа. Медея избягала от Еет. Отишла в Йолк с Язон и му родила двама синове. Той не одобрявал магиите й и хората не я харесвали. Намерил си нова жена — мила и любяща принцеса от неговия край. Медея похвалила постъпката му и изпратила дарове на булката — направени от нея корона и наметало. Щом ги сложила, тя изгоряла като факла. Медея се заклела, че Язон няма никога да бъде с децата им, завела ги до един олтар и им прерязала гърлата. Метнала се на колесница с дракони и се върнала в Колхида.