Знаех я аз Медея. Помнех добре откритото й безстрашно лице. Тя би запалила света, но не би се предала.
— Аз я бях предупредила, че бракът ще й донесе само мъка. Колко тъжно, че се оказах права.
— Така е — въздъхна Пенелопа, умислена за закланите деца.
Аз също мислех за тях. И за драконовата колесница, която несъмнено беше на брат ми. Колко странно, че след всичко случило се тя се беше върнала при него… Не че не си го обяснявах. Само Медея можеше да бъде наследник на Еет. Тя не само беше израсла сред неговите жестокости, тя ги беше усвоила.
Залях равнеца с мед и добавих пчелен восък, за да се получи мехлем. Въздухът ухаеше на мускус и силни билки.
— Как се става магьосница, след като не е необходимо да си богиня?
— Не съм сигурна. Мислех си, че се предава по наследство, но Телегон няма такива качества. Струва ми се, че е въпрос на воля.
Тя кимна. И двете знаехме какво означава силна воля.
Следобед Пенелопа и Телегон отидоха да плуват. Допусках, че Телемах ще ме избягва след снощния разговор, но той предложи да ми помогне. Държеше дълга връв и чаша с обозначено ниво на водата.
— Какво правиш?
— Проверявам дали подът е равен. Краката на масата не са еднакво дълги и ще ги изравня.
Дълго мери с връвта, стърга с пила и пак премерва. Попитах го как е счупил носа си.
— Плувах със затворени очи. Оттогава внимавам.
После отидохме в градината, за да намести камъните на пътеката. Аз плевях до него, без да се налага. Телемах ме попита дали мога да опитомявам и пчелите като животните на острова.
— Не мога. Използвам дим като всички останали пчелари.
— Видях един препълнен кошер. Ако искаш, пролетта ще го разделя на два кошера.
Гледах го как внимателно намества камъните и казах:
— Дъждът от покрива се стича върху тях и ще останат подредени само до следващия порой.
— Нормално. Поправяш нещо, то се разваля, после пак го поправяш и така…
— Търпелив си.
— Баща ми смяташе, че съм глупав. Той не се занимаваше със стрижене, чистене на огнища или вадене на маслинови костилки. Беше любопитен да разбере как се правят всички тези неща, но не му се налагаше да се занимава с тях.
Беше прав. Одисей обичаше да върши всичко по веднъж: нападаше селище, побеждаваше чудовище, после се вмъкваше в недостъпен град.
— Наследил си търпението на майка си.
Долових притеснението му, но той се овладя и попита спокойно:
— Как е тя? Знам, че разговаряте.
— Липсваш й.
— Защо, нали съм тук! — учуди се Телемах.
Неговата невинност не беше като възпяваната, пазена на висока цена добродетел, която се случва да бъде загубена. Телемах не беше нито глупав, нито наивен. Беше си той — напълно освободен от оковите, които ни тежат и спъват. Той мислеше, чувстваше и действаше последователно и с лекота. Ето защо баща му не го е разбирал. Одисей винаги търсеше скрития смисъл и кинжала в мрака, а Телемах не криеше ножа си.
Атина висеше като секира над главите ни, но това продължаваше вече шестнайсет години и аз бях свикнала. Всяка сутрин Телегон и Телемах обикаляха острова, Пенелопа тъчеше, а аз сортирах билките. Разказах на Телегон за завръщането на Одисей в Итака и за гневния му нрав, подозрения и изстъпления. Макар все още да тъжеше, чувството му за вина постепенно избледня и лицето му отново придоби лъчезарен израз. Присъствието на Пенелопа и Телемах също помогна — той се радваше на вниманието им така, както лъвовете се радваха на слънцето. Това ми причиняваше болка, тъй като осъзнах колко много е искал да има семейство.
Пенелопа и Телемах продължаваха да не си говорят. Питах се защо не си признаят грешките и угризенията и да забравят за дрязгите, но те бяха като две яйца и внимаваха да не би едното да счупи другото.
Всеки следобед Телемах работеше в градината и двамата разговаряхме до залез-слънце. После приготвях вечеря и той или помагаше, или седеше до огнището и дялкаше фигурки от дърво: бик, птица, кит на хребета на вълна. Възхищавах се на точността и вниманието, с които работеше. Той притежаваше качествата на магьосник. Казвах му, че подът ще се самоизчисти, но той винаги измиташе стърготините и дървените спирали от резбите.
Беше ми странно да съм непрекъснато заобиколена с хора. С Телегон гледахме да не оставаме заедно и задълго на едно място, а нимфите бяха като сенки в периферията на зрението ми. Дори това почти незабележимо присъствие ме изнервяше и аз излизах, за да обикалям острова. Телемах беше добра компания — винаги спокоен и уравновесен, той никога не се натрапваше. Много ми приличаше на моята лъвица. Двамата се отличаваха със забележително достойнство, нетрепващ взор и задълбоченост на чувствата. Вършеха всичко с непресторена деликатност и никога не ми пречеха.