На шестия ден Телемах дялкаше парче маслиново дърво, като внимателно оформяше с върха на ножа усуканото стъбло и чеповете.
— Мъчно ли ти е за Итака?
Той се замисли.
— Мъчно ми е за хората там. И за козите. Кой знае, може би щях да стана добър цар.
— Телемах Справедливия.
— Това подхожда на всеки, който е много скучен и не заслужава друго прозвище — усмихна се той.
— Аз също мисля, че щеше да си добър цар. Някой ден може и да станеш. Паметта на хората е къса. Ще те посрещнат с почести като дългоочаквания наследник на царя, който ще донесе благоденствие на Итака благодарение на знатния си произход.
— Звучи добре, ала как ще обитавам палата, в който живееха баща ми и кандидатите на майка ми? Не искам всеки ден да се натъквам на ужасните спомени.
— Присъствието на Телегон вероятно те измъчва.
— Защо да ме измъчва?
— Защото прилича на баща си.
Телемах се засмя.
— Не е вярно. Той е твое копие. Нямам предвид само външността, а и жестовете, походката, начина на говорене, дори гласа.
— Звучи като проклятие.
— Не е проклятие.
Погледите ни се срещнаха. Белех нар за вечеря и механично свалях бялото и плътно като восък покритие на лъскавите сочни зрънца. Устата ми пареше от жажда. Още от първия ден се замислих над необичайното ми общуване с Телемах. Когато бяхме заедно, долавях всяка промяна в изражението си и забелязвах изговора на думите си. Животът ми до пристигането му беше импулсивно препускане, а напоследък се бях отдала на нещо като томителен унес. Не за пръв път погледите ни се срещаха, и то за дълго… Но той беше брат на сина ми. Баща му беше споделял легло с мен. Атина го държеше в примката си. Той може и да не знаеше, но аз знаех.
Сезоните се смениха и небето разтвори ръце, за да прегърне напъпилата земя. Ярката светлина ни окъпа в злато. Морето се отдръпна едва забележимо. На закуска Телегон потупа брат си по рамото.
— Още няколко дни и ще можем да изкараме лодката в залива.
Пенелопа ме погледна тревожно. Докъде стига магията?
Не знаех. Някъде до големите вълни, но не знаех къде точно е границата.
— Телегон, не забравяй, че винаги има още една силна буря. Изчакай.
На вратата се почука.
Синът ми пошепна:
— Кой може да е? Вълците не издадоха нито звук!
Събрах всичката си божественост и кураж и отворих вратата.
Същите черни очи и същото красиво до съвършенство лице. Синът ми ахна сред настъпилото мълчание.
— Дъще Хелиосова, може ли да вляза?
— Не.
Той повдигна вежда.
— Нося съобщение за един от гостите ти.
Дъхът ми секна.
— Чуваме те добре и на прага.
Пренебрежителната усмивка на могъщия и неизбежен пратеник на боговете угасна.
— Телемах, принце на Итака, изпраща ме великата богиня Атина. Тя иска да говори с теб и настоява магьосницата Цирцея да премахне магията, която не й позволява да стъпи на острова.
— Настоява? Доста интересна дума от устата на някого, който искаше да убие сина ми. И вероятно ще опита пак — възпротивих се аз.
— Синът ти не я интересува. Атина ще се закълне, че няма да му посегне. — Пратеникът се отказа да говори с гръмовен глас и добави: — Трябва й Телемах. Време е той да се заеме с наследството си. Чу ли, принце?
— Да — отвърна Телемах с наведена глава. — Благодаря за съобщението, пратенико. Но аз съм гост на острова и тук е важна думата на домакинята.
Хермес вирна глава и попита:
— Е? Какво ще каже тя?
Усещах Пенелопа зад гърба си като неспокойна есенна луна. Тя искаше малко време, за да оправи отношенията си с Телемах, но ето че всичко се обърка.
— Ще разваля магията. Но няма да стане много бързо. Да дойде след три дни.
— Искаш да кажа на дъщерята на Зевс да чака цели три дни?
— Тук са от половин месец. Защо не те е пратила по-рано? Трябват ми три дни и толкова.
В очите му проблесна пламъчето, което ме зареждаше, когато душата ми беше пуста и за което си въобразявах, че е огън.
— Ще й предам.
Той си тръгна и всички си поехме дъх.
— Благодаря ти — каза Пенелопа и се обърна за пръв път към Телемах. — Сине, накарах те да чакаш твърде дълго. Ела да поговорим.
Двайсет и четвърта глава
Двамата тръгнаха към брега. Телемах беше слисан от вестта и от желанието на майка си да разговарят. Понечих да му кажа нещо, но не успях.