Лаерт: Баща на Одисей и цар на Итака.
Медея: Дъщеря на цар Еет, племенница на Цирцея. Магьосница като баща си и леля си, тя помага на Язон да вземе Златното руно, при условие че ще се ожени за нея. Еет ги преследва и Медея го спира чрез жестокото убийство на брат си.
Минос: Син на Зевс, цар на Крит. Съпругата му Пазифая е богиня и майка на Минотавъра. След смъртта си Минос става съдник в подземното царство.
Одисей: Умният цар на Итака, любимец на Атина, съпруг на Пенелопа и баща на Телемах. По време на Троянската война е един от главните съветници на Агамемнон. Негова е идеята за Троянския кон, който решава хода на войната. Връщането му у дома продължава десет години, описано е в „Одисея“ на Омир и включва сблъсъка с циклопа Полифем, магьосницата Цирцея, чудовищата Сцила и Харибда и сирените. Омир споменава, че той притежава полиметис, безброй умения, политропос, завидна способност да се приспособява, и политлас — упоритост и издръжливост.
Патрокъл: Любим спътник на героя Ахил, в много истории и негов любовник. За да помогне на гърците, в „Илиада“ той облича доспехите на Ахил, а когато Хектор го убива, Ахил отмъщава жестоко и сам загива. Одисей вижда Ахил и Патрокъл заедно в подземния свят.
Пенелопа: Братовчедка на Хубавата Елена, съпруга на Одисей, майка на Телемах, известна с ума и предаността си. За да избегне ухажорите в отсъствието на Одисей, тя обещала, че ще избере един от тях за съпруг, когато изтъче платното, което тайно разплитала всяка нощ.
Пир: Син на Ахил, изиграл важна роля в Троянската война. Убива царя на Троя Приам, а в някои истории и Астианакс, детето на Хектор, за да не отмъсти, когато порасне.
Тезей: Атински принц, избран да бъде една от жертвите на Минотавъра. Той убива чудовището с помощта на Ариадна.
Телегон: Син на Одисей и Цирцея. Според митологията той е основател на градовете Тускулум и Пренесте в Италия.
Телемах: Единствено дете на Пенелопа и Одисей, принц на Итака. В „Одисея“ той помага на баща си да отмъсти на ухажорите на Пенелопа.
Хектор: Най-големият син на Приам и принц На Троя, прочут с благородство, сила и любов към семейството. Убит е от Ахил, който отмъщава за смъртта на любовника си Патрокъл.
Херакъл: Син на Зевс и най-известен сред героите на златната ера. Прочут с необикновената си сила, той е принуден от Хера да извърши дванайсет страховити подвига. Хера го мразела, тъй като бил плод на едно от любовните увлечения на Зевс.
Язон: Принц на Йолк. Лишен от трона от чичо си Пелий, той се отправя на път, за да донесе Златното руно и да докаже, че е достоен бъдещ цар. С помощта на покровителката си Хера той и аргонавтите пристигат в Колхида, където цар Еет го изправя пред тежки предизвикателства. Дъщерята на Еет, магьосницата Медея, се влюбва в него и му помага в преодоляването им. Двамата избягват със Златното руно.
Минотавър: Носи името на Минос, цар на Крит. Дете на съпругата му Пазифая и свещен бял бик. Дедал построява лабиринт, в който затварят човекоядеца Минотавър. Минос се обръща към Атина да изпрати четиринайсет момчета и момичета като жертвоприношение и един от тях е убиецът на чудовището Тезей.
Полифем: Циклоп и син — на Посейдон. В „Одисея“ Одисей и спътниците му влизат в неговата пещера, той ги затваря, изяжда няколко от мъжете, а Одисей го омайва с благи слова и се представя като Никой. Ослепява чудовището и на тръгване му казва името си. Полифем моли баща си Посейдон да го накаже. Сирените: Описвани като птици с женски глави, те омайват с песента си мъжете и Цирцея съветва Одисей да сложи восък в ушите им, а себе си да завърже за мачтата, за да е първият, чул песента им и останал жив.
Сцила: Според Омир жестоко чудовище с шест глави и дванайсет крака като прилепнали пипала в скалата до въртопа Харибда. Тя сграбчвала моряците и ги изяждала. В по-късни описания Сцила е представяна като жена с опашка на морско чудовище и с яростни кучета, които се подават от корема й. В „Метаморфози“ от Овидий е нимфа, превърната в чудовище.
Харибда: Страшен въртоп от едната страна на тесен пролив и срещу скалата на Сцила. Корабите, които опитвали да избягат от Сцила, потъвали във въртопа.
За авторката
Маделин Милър е родена в Бостън и е отраснала в Ню Йорк и Филаделфия.
Следва в Университета „Браун“, където получава бакалавърска и магистърска степен по класически езици и литература. През последните петнайсет години преподава латински, гръцки и Шекспирово творчество.