— Искам да съм бог, за да ти благодаря така, както подобава.
Къдрите му обвиха китките ми. Аз пък исках да съм истинска богиня, да му поднасям китове на златни блюда и никога да не ме изостави.
Всеки ден разговаряхме за мечтата му да има своя лодка и къщурка.
— Ще поддържам вечно огъня. За теб. Ако ми позволиш…
— Ще се зарадвам на стол, че да сядам, когато идвам да си говорим.
Той се изчерви, аз също пламнах. Все още не знаех нищо за любовта. Не се бях заслушвала в шушненето на братовчедите ми — широкоплещестите богове и грациозни нимфи — и никога не се бях усамотявала с ухажор. Не знаех как да постъпя, ако ръката ми докоснеше неговата и ако се оставех да ме целуне.
Лицето му беше като пясъка — по него преминаваха стотици изражения.
— Баща ти… — подхвана Главк, както винаги смутен, когато ставаше дума за Хелиос, — … сигурно ще ти избере съпруг.
— Да.
— И какъв би бил той?
Идеше ми да заплача. Исках да се притисна в него и да му призная, че той е моят избраник, но бях дала обещание. Реших да му кажа истината — баща ми щеше да избере някой принц или пък чуждоземен цар.
Той сведе поглед.
— Разбирам… Ти си му много скъпа.
Не възразих, а отидох в палата на баща ми, коленичих в нозете му и го попитах дали може да превърне смъртен в бог.
Все така загледан в дамата, Хелиос се намръщи.
— Знаеш, че е невъзможно, освен ако това не е писано в звездите им. Дори аз не мога да променя законите на богините на съдбата.
Онемях. Ако Главк останеше смъртен, той щеше да остарее, да умре и щеше да настъпи ден, в който щях да седя на брега без него. Прометей ме беше предупредил, но не го бях разбрала. Колко глупаво постъпих! Много, много глупаво. Хукнах паникьосана към баба ми и едва изрекох:
— Той ще умре.
Дъбовият й трон беше с драперия от най-фини тъкани. Баба държеше хурка и вълна с цвят на зелен речен камък.
— Да, внучето ми, той е смъртен и такава е съдбата му.
— Не е справедливо! Не може така!
— Това са две различни неща.
Наядите наостриха уши, за да чуят разговора ни.
— Трябва да ми помогнеш — настоявах аз. — Велика богиньо, направи го безсмъртен.
— Никой бог не може да направи това.
— Аз го обичам. Трябва да има някакъв начин.
Баба въздъхна.
— Знаеш ли колко много нимфи преди теб се надяваха на същото, но останаха разочаровани?
Тези нимфи не ме интересуваха. Аз бях дъщеря на Хелиос, израснала сред легендарни истории за световни поврати.
— Нямали нещо… Някакво чудо… Начин да постигнем споразумение с богините на съдбата… Фармака…
Еет споменаваше тази дума, когато говореше за билки с чудотворно действие, които растели от кръвта на боговете.
Бодната змия на врата на баба се размърда и изплези черния си език от стрелообразната уста.
— Как смееш да говориш за това!
Гласът на баба прозвуча гневно и аз се смутих.
— За кое?
Тя се надигна и се изправи в цял ръст пред мен.
— Дете, аз направих всичко, което можах. Върви си и да не съм чула да споменаваш за това зловредие.
Зави ми се свят, а устата ми загорча, сякаш бях пила стипчиво вино. Минах покрай диваните, столовете и надиплените поли на шушукащите и подсмихващи се наяди. Нали е дъщеря на Слънцето, мисли си, че може да преобърне света, за да задоволи прищевките си.
Бях не на себе си и не изпитвах срам. Да, не само бих преобърнала света, бих го унищожила, изгорила и сторила всичко, за да имам Главк. Не можех да забравя изражението на баба ми, когато споменах думата фармака. Не бях виждала никой бог да реагира така. Но пък помнех погледа на Главк, когато говореше за лептата, празните мрежи и баща си. Започнах да разбирам страха. Какво можеше да накара боговете да се страхуват? Вече знаех отговора.
Страхът беше по-силен от тяхното всевластие.
В крайна сметка бях научила нещо и от майка ми. Издокарах се, обух най-хубавите си сандали и навих косата си на масури. Отидох на пиршеството на Хелиос, където чичовците ми ядяха и пиеха, излегнати на лилави дивани. Наливах им вино, усмихвах се и ги прегръщах. Първо се обърнах към чичо Протей, който имаше тюленово месо между зъбите. Ти си смел и доблестен командващ на войската. Разкажи ми за битките си, къде и как си побеждавал… Чичо Нерей, ти си бил властелин на морето преди олимпиецът Посейдон да те измести. Моля те, разкажи ми за великите си дела и за най-трудните изпитания.
Слушах и запомнях имената и местоположението на пропитите с кръвта на боговете бойни поля. Едно от тях беше близо до брега, на който живееше Главк.