Пета глава
Беше горещо, около пладне, и пръстта се ронеше под стъпките ни.
— Хайде, близко е. Чудесно място за отмора на изнуреното ти тяло.
Той ме следваше с неохота. Жаркото слънце винаги го дразнеше.
— Не искам да се отдалечавам от лодката.
— Не се тревожи за нея. Ето, стигнахме! Виж какви цветя! Красота! Бледожълти камбанки…
Успях да го прилъжа да направи още няколко крачки сред гъстите туфи. Знаех, че баща ми е някъде над нас и може да ни види, затова бях намислила срещата ни да изглежда като обяд сред природата. Кой знае, може баба да му беше разказала за вълненията ми.
Седнахме. Гледах Главк и си мислех как ли щеше да изглежда като бог. До нас имаше гора с дълбока сянка, която би ни скрила от взора на баща ми. Веднъж да се превърнеше в бог, щях да привикам Главк в гората и… край на обещанието.
Потупах възглавницата на тревата и казах:
— Легни и поспи. Би било чудесно, нали?
— Боли ме главата. И слънцето свети право в очите ми.
Седнах така, че да засенча слънчевите лъчи. Той въздъхна и нали беше преуморен, заспа след миг сред цветята. Представих си как го преобразяват, как безсмъртието им се влива във вените му и се събужда бог. После взима ръцете ми и промълвява: Вече мога да ти благодаря така, както заслужаваш.
Откъснах няколко цветя и ги сложих на гърдите му. Духнах и прашецът се посипа върху него.
— Стани бог — прошепнах аз. — Трябва да станеш бог.
Главк спеше. Цветята клюмаха унило, а листенцата им наподобяваха крила на нощна пеперуда. Стомахът ми се сви. Може би не бяха подходящите цветя. Трябваше първо да ги проуча, но нали нямах търпение… Станах и обиколих хълма с надеждата да намеря жарки яркочервени и излъчващи сила цветя, но уви, всички бяха от обикновени по-обикновени и едва ли щяха да ми помогнат.
Свлякох се до Главк и заридах. Сълзите на наядите могат да текат безкрай и на мен наистина ми трябваше цяла вечност, за да изплача мъката си. Провалих се. Еет грешеше. Нямаше вълшебни билки и аз щях да изгубя милия красив Главк, който щеше да изгние в земята. Мразех тези тъпи цветя. Сграбчих цяла шепа и ги изтръгнах с корените. Откъснах листенцата и начупих стъблата. Сокът потече по дланите ми. Мирисът беше остър и възкисел като на развалено вино. Изтръгнах още една туфа. Ръцете ми бяха горещи и лепнеха. Дочувах някакво жужене, все едно наблизо имаше кошер.
Трудно ми е да опиша какво се случи след това. Нещо ми пошепна, че силата на цветята е в сока им, който може да преобрази всяко същество в истинското му аз.
Слънцето беше ниско на хоризонта. Взех няколко цветя и изстисках сока в отворените устни на спящия Главк. Обрах млечните капчици на устните му. Той се закашля и аз зашепнах: истинското аз, истинското аз…
Бях готова да изстискам още сок, но по лицето му премина сянка. Цветът й се промени от кафява в пурпурна, тя запълзя във всички посоки и тялото му доби тъмен морскосин цвят. Ръцете, краката и раменете му се уголемиха. Порасна му брада — дълга и зеленикава като окислен мед. На гърдите му се прилепиха морски рачета.
— Главк — прошепнах аз, — събуди се.
Докоснах хладната му и твърда ръка. Той отвори очи, скочи на крака и пред мен сякаш се издигна огромна вълна — истински морски бог или неговото същинско аз.
— Цирцея! Чудото стана!
Нямаше време да се оттеглим в гората и да легнем на мекия мъх под дърветата. Главк беше превъзбуден и пръхтеше като хукнал на воля бик.
— Вече нямам белези и струпеи! — протегна ръце той. — И не съм уморен. За пръв път в живота си! Мога да преплувам океана. Искам да се видя. Как изглеждам?
Завъртя ме и белите му зъби заблестяха на синьото лице.
— Мога да бъда с теб! Мога да посетя палата! Ще ме заведеш ли?
Не можех да му откажа. Заведох го при баба. Ръцете ми трепереха, докато изричах лъжите: Главк заспал на една поляна и се събудил бог…
— Вероятно желанието ми да го направя безсмъртен се оказа пророчество. Не се случва за пръв път на децата на баща ми.
Баба почти не ме слушаше. И изобщо не подозираше, че я лъжа. Никой, никога и в нищо не ме подозираше.
— Братко! — прегърна Главк тя. — Нови ми братко! Това е дело на богините на съдбата! Докато си намериш дом, чувствай се добре дошъл в моя палат!
И така, аз и бог Главк прекарвахме дните си на брега на здрачната река на дядо ми, запознах го с лелите, чичовците и братовчедите ми, както и с безбройните нимфи, чиито имена научих чак сега. Всички слушаха с интерес историята за неговото преобразяване. Той разказваше надълго и широко как бил уморен, заспал непробудно и изведнъж усетил прилив на сила, която го вдигнала все едно бил на хребета на вълна. И всичко това благодарение на богините на съдбата. Новият бог показваше сините си гърди, божествени мускули и гладките си ръце, които лъщяха като излъскани от вълните раковини.