— Ето как се сдобих със същинското си аз!
Любувах се на сияещото му от радост и увереност лице. Дори дишах ведно с него. Изкушавах се да му кажа, че не друг, а аз сторих чудото, ала не исках да развалям убеждението му, че всичко това е божествено дело на съдбата. Все още мечтаех да легнем в тъмната гора, но вече си мислех за сватба и за съпруг.
— Ела да се запознаеш с баща ми и дядо ми — рекох аз и избрах дрехи, които да показват колкото може повече тялото и кожата му. Предупредих го, че трябва да изрази уважение, като се поклони и стои на необходимото разстояние. Той се справи добре и получи похвали. После отидоха при Нерей, стария титан на морето. Той пък го представи на новия властелин Посейдон и двамата помогнаха на бог Главк да украси подводния палат със злато и намерени в морето съкровища.
Посещавах палата всеки ден. Солта щипеше кожата ми, а новият бог беше толкова зает с възхищаващите се на двореца гости, че понякога само ми се усмихваше. Не му се сърдех, тъй като имахме вечността. Нимфите и боговете седяха на сребърни маси и се надпреварваха да спечелят вниманието му. Преди време щяха да го нарекат жалък рибар и да му се присмеят, но сега копнееха да чуят разказа за неговото безсмъртие, който ставаше все по-подробен: майка му била превита на две, баща му го биел всеки ден и така нататък. Слушателите ахкаха и притискаха гърдите си с две ръце.
— Изпратих вълна да разбие лодката на баща ми и шокът го уби. Благослових майка ми. Тя има нов съпруг и робиня за домашната работа, та затова ми направи олтар, който не спира да кади. Селото ми таи надежда, че ще им изпратя богат улов.
— Ще го направиш ли? — попита една нимфа със скръстени под брадичката ръце.
Дори тази скъпа дружка на сестра ми и на Персей се беше променила — сковаващата кръглия й лик злоба се беше изпарила и лицето й лъщеше като зряла круша.
— Ще видим. Зависи какво ще предложат в замяна.
Когато беше много доволен, краката на Главк се превръщаха в бледосива рибена опашка и люспите й заблестяваха на мраморния под в преливащи се цветове.
— Баща ти наистина ли умря? — попитах аз, когато останахме насаме.
— Да. И то заслужено заради богохулствата си.
Главк лъскаше нов тризъбец, подарък от Посейдон. Всеки ден се излежаваше и пиеше от големи колкото главата му бокали. Смееше се като чичовците ми — с цяло гърло и с отворена уста. Той не беше някакъв жалък рачешки господар, а един от най-великите морски богове, който можеше да привиква китове, да спасява кораби от рифове и плитчини и да измъква лодки с моряци от бурните вълни.
— Как се казваше онази красива кръглолика нимфа? — попита Главк.
Бях се размечтала как ще поиска ръката ми на плажа. На онзи бряг, където се срещнахме за пръв път.
— За Сцила ли питаш?
— Да. Тя се движи като вода, нали? Като сребрист ручей. — Той ме погледна и добави: — Никога не съм бил толкова щастлив.
Усмихнах се. Най-сетне моят любим искреше от блаженство. Почестите, посветените нему олтари, обожателите му — всичко това беше дар за мен, тъй като той беше мой.
Сцила започна да се навърта все повече около Главк. Смееше се на шегите му, погалваше шията си и разтърсваше коси. Беше много красива, едно от бижутата в палата. Речните богове и нимфите въздишаха по нея и тя кокетираше, като им хвърляше обнадеждаващи погледи, а след това им обръщаше гръб. Сцила пристъпваше бавно заради даровете, с които беше отрупана — безброй коралови гривни и перлени огърлици. Обичаше да ми ги показва и аз казвах, без да се заглеждам:
— Много са красиви.
Появяваше се на всяко пиршество с двойно и тройно повече бижута, които можеха да потопят рибарска лодка. Веднъж тикна огромните си като ябълки перли в лицето ми и попита със заядлив тон:
— Не си виждала по-голяма красота, нали?
— Хубави са — отвърнах аз и се зачудих дали не е влюбена в мен.
Тя не издържа и заяви:
— Главк каза, че ако искам още перли, може да изпразни цялото море заради мен.
Бяхме в палата на Океан и във въздуха се носеше тежкото ухание на димящи ароматни смоли.
— Тези перли от него ли са?
Лицето й грейна.
— Всичките са от него. О, ама ти не знаеш ли? Уж си му много близка. Май не си това, каквото си мислиш, че представляваш за него.
Гледаше ме и чакаше отговор. Гледаха ме и другите в залата. Зави ми се свят и едва поех въздух. Такива скандали бяха по-търсени и от златото в нашите палати.