Шеста глава
Фуриите не дойдоха да ме търсят — нито през нощта, нито на следващия ден. На здрачаване отидох при майка ми, която стоеше пред огледалото си.
— Къде е баща ми?
— При Океан. Тази вечер пиршеството е в неговия палат. — Тя се намръщи. — Краката ти са кални. Измий ги.
Не ги измих. Не можех да се бавя нито миг. Ами ако Сцила беше на пиршеството и седеше в скута на Главк? Ако вече се бяха оженили? Ако сокът на цветята не беше подействал?
Сега вече ми е странно, че съм се тревожила толкова много… Палатът беше по-претъпкан от обикновено и миришеше на вечното розово масло — нимфите твърдяха, че на него и само на него се дължи тяхното обаяние. Не видях баща ми, но зърнах леля Селена в центъра на зяпналите я слушатели.
— Отидох само защото забелязах въртопа в заливчето. Нали я знаете Сцила, помислих си, че може да има… среща…
Дъхът ми секна. Братовчедите ми се подхилкваха и споглеждаха. Не се издавай, не се издавай, повтарях си аз.
— Само че тя се носеше по повърхността като давеща се котка. И… не знам как да продължа…
Леля притисна устни със сребристите си пръсти. Много изискан жест. Всичко у леля беше изискано. Съпругът й беше красив овчар, орисан във вечна дрямка и вечни сънища за съпругата си.
— Показа се един крак. Грозен крак като на калмар — без кости и целият в тиня. Стърчеше от корема й. После се показа още един. И още един, и още един. Общо дванайсет.
Върховете на пръстите ми тръпнеха от сока на цветята.
— Започна да се тресе, раменете й се извиваха, кожата посивя и вратът й се удължи. Щръкнаха още пет глави с редки зъби.
Братовчедите ми ахнаха. Ужасната гледка не беше за вярване. Аз я бях преобразила, аз!
— Сцила виеше и лаеше като глутница диви кучета. Отдъхнах си, когато се гмурна във вълните.
Изобщо не се бях замислила как щяха да понесат всичко това сестрите, лелите, братята и любовниците на Сцила. Все пак тя им беше скъпа близка. А когато фуриите дойдеха за мен, сигурно щяха да врещят с цяло гърло в очакване да видят кръвта ми. Огледах се и видях бляскави като наточени остриета лица. Чуваше се шепот: Как не бях там! Представяш ли си?!
— Разкажи ни го още веднъж! — помоли един от чичовците ми и братовчедите ми заподвикваха насърчително.
Усмивката на леля наподобяваше небесния полумесец. Тя разказа всичко още веднъж — за краката, за зъбите, за главите.
Настъпи голяма глъчка.
Тя е спала с половината палат…
Добре че нея допуснах до себе си…
Естествено, че лае, та тя е такава кучка…
Гръмогласният смях ме оглуши. Един речен бог, който се беше заканил да отнеме Сцила от Главк, се усмихваше доволно до уши. Сестрата на Сцила се престори на куче и зави. Дори баба и дядо дойдоха да се забавляват сред всеобщото оживление. Океан пошепна нещо на Тетида. Не чух думите, но нали го познавах от половин вечност, аз четях по устните му. Добре че се отървахме.
Един от чичовците ми, който миришеше на калмар, се развика:
— Разкажи ни пак!
Леля погледна отегчено с перлените си очи — беше вече късно и боговете се бяха излегнали на диваните с чаши с амброзия. Устните им бяха почервенели от напитките, лицата блестяха като бижутата им, а кикотът им кънтеше в залата. Не за пръв чувах този смях.
Влезе Главк с тризъбец в ръка. Косата му беше по-зелена от всякога и се вееше като лъвска грива. Братовчедите ми си зашепнаха и очите им светнаха от възбуда — нямаха търпение да му кажат за преобразяването на любимата му, да видят как физиономията му се променя и да се насладят на потреса му.
Но преди да отворят уста, баща ми дръпна Главк за ръката и двамата излязоха.
Братовчедите ми останаха разочаровани. Опакият нрав на Хелиос осуети така очакваното зрелище. Персеида щеше да научи всичко по-сетне. Както и Селена. Пируващите вдигнаха бокали и продължиха да се веселят.
Тръгнах след Главк. Не знам откъде събрах смелост, но мислите в главата ми бяха въртоп от сива морска пяна. Застанах до вратата на стаята, в която влязоха с баща ми.
— Не може ли да се преобрази в предишната Сцила? — попита тихо Главк.
Всяко божество знае отговора на подобен въпрос от раждането си.
— Не — отвърна баща ми. — Никой бог не може да развали стореното от богините на съдбата или който и да е друг бог. В палата има хиляди красавици. Избери си друга.
Още се надявах да избере мен. Веднага бих се омъжила за него, но се надявах и на още нещо, което до този момент не ми беше хрумвало: искаше ми се да изплаче напразно всичката сол във вените си, за да си върне Сцила, неговата единствена и истинска любов.