Знаех, че на острова се подвизават диви прасета, тъй като ги бях чула да квичат и да мачкат храстите, а и често намирах я стъпкан рододендрон, я изкоренена фиданка, но за пръв път виждах глиган.
Не си представях, че може да е толкова огромен. Черният му гръб беше извит като хребетите на Закинтос, а раменете бяха в белези от жестоки битки. Само най-храбрите се изправят срещу подобни създания, като винаги са въоръжени с копия и заобиколени с кучета, стрелци и поне половин дузина воини. Аз имах само нож за копаене и нито капка магическа отвара.
Глиганът удари с копито и от зурлата му закапа пяна. Наведе бивни и застърга със зъби. Свинските му очички говореха: Аз мога да убия сто младежи и да изпратя телата на скърбящите им майки. Ще те изкормя и ще изям вътрешностите ти за обяд.
Погледнах го право в очите.
— Само да си посмял!
Той се взира дълго в мен и накрая се обърна и се шмугна в шубрака.
За пръв път се почувствах истинска магьосница.
Вечер седях пред огнището и си мислех за всички високомерни богини, които пристъпват изискано с птици на раменете или с гушещи се в тях еленчета. Аз ги надминах. Изкачих се на най-високите върхове и открих самотни пътеки — тук стъпкано цвете, там разорана пръст или обелена дървесна кора. Поръсих с отвара от минзухар, жълт жасмин, ирис и кипарисов корен и запях: Привиквам те, привиквам те…
Тя се втурна през вратата ми по здрач. Мускулите й бяха корави като камък. Легна до огнището и прокара по глезените ми грапавия си език. През деня ми носеше зайци и риба. Нощем ближеше мед от пръстите ми и спеше върху краката ми. Понякога си играехме и пристъпваше тихо зад мен, като неочаквано се мяташе на врата ми. Долавях топлия й мускусен дъх и усещах лапите й на раменете си. Показах й камата с лъвската глава и казах:
— Кой глупак е измайсторил това, без да има представа как изглеждаш!
Голямата й кафява уста зейна в прозявка.
В спалнята ми имаше бронзово огледало чак до тавана. Оглеждах се и не можех да се позная. Погледът ми беше по-ясен, лицето по-изразително, а зад мен пристъпваше моята дива лъвица. Представях си смайването на братовчедите ми, ако ме видеха как с кални от работа в градината крака и вързани на коленете поли пея с цяло гърло напук на слабия си писклив гласец.
Искаше ми се да видя ококорените им очи, докато обикалях вълчите бърлоги и плувах в морето сред лакомите акули. Можех да променям рибите в птици, да се боря с лъвицата и да се излежавам с разпусната върху корема й коса. Исках да чуя слисаните им викове: О, ужас, тя ме погледна! Ще се превърна в жаба!
Защо се бях страхувала от тях? Защо прекарах десет хиляди години свита като мишка? Чак сега си обясних дързостта, с която Еет се изправи най-безстрашно пред баща ни. Когато правех магии, усещах същата смелост и поглеждах към колесницата на баща ми в небето. Е, какво ще кажеш? Ти ме захвърли в тази пустош, но аз я предпочитам пред теб.
Не получавах отговор както от него, така и от другия страхопъзльо, леля ми Селена. Кожата ми сияеше и бях изпълнена с решителност. Лъвицата ми размахваше опашка.
Никой ли няма смелостта да се изправи срещу мен!
В крайна сметка се оказа, че бях очаквала с нетърпение онова, което ми се случи.
Осма глава
Слънцето залязваше и ликът на баща ми беше зад дървесата. Работех в градината. Ограждах пълзящите растения, садях розмарин и вълче биле. Припявах си ту това, ту онова, а лъвицата лежеше в тревата с окървавена от току-що налапаната дива кокошка муцуна.
Изведнъж чух глас:
— С изненада забелязвам непретенциозния ти вид след всичките тези хвалби. Градинско цвете с плитки. С нищо не се различаваш от което и да е селско момиче.
Младият мъж се беше облегнал на къщата и ме гледаше. Косата му беше разрошена, а лицето искреше като скъпоценен камък. Макар да беше паднал здрач и да нямаше достатъчно светлина, сандалите му блестяха.
Разбира се, че знаех кой е. Лицето му излъчваше пронизващо като нож могъщество. Олимпиец, син на Зевс и негов избран вестоносец. Престорено любезният досадник бог Хермес.
Разтреперих се, но се постарах да не ми проличи. Големите богове надушват страха както акулите кръвта и тутакси налапват жертвите си.
— Ти какво очакваше? — попитах аз.
— Знаеш какво — завъртя тънкия си жезъл той. — Нещо по-шокиращо. Драконовско. Танцуващи сфинксове. Капеща от небето кръв.