Ако на другия ден успеех да го запазя жив, щях да опитам да намеря отговор на загадката.
Луната се носеше над нас, а с нея дойде и нощта. Думите на Дедал не излизаха от главата ми: С дълги колкото крак зъби. Изтръпнах от страх. Как щях да застана срещу този звяр? Сцила щеше да прегризе гърлото на Дедал, да ме погълне и какво щеше да остане от мен? Пепел? Дим? Безсмъртни кости на дъното на морето?
Излязох на брега и краката ми потънаха във влажния пясък. Заслушах се в тананикането на вълните и в крясъците на нощните птици, но дали нямаше да чуя и бързото свистене на въздуха над главата ми, възвестяващо долитането на Хермес, който щеше да попита с подигравателен смях: Е, вещице на Еея, какво ще правиш утре?
Дали да не коленича на брега и да го помоля за помощ с вдигнати ръце? Или да го задоволя така, както най-много обичаше… На другия ден щеше да разказва на всички: Беше толкова загоряла, че се хвърли върху мен като дива котка. Той трябваше да спи със сестра ми — двамата си бяха лика-прилика. А може и да беше спал. Вероятно се излежаваха и подиграваха на наивността ми. Сигурно затова ме посещаваше — за да се хвали и да ми се подиграва. Замислих се за способността му да изкарва другите глупаци. Хермес обичаше да подклажда съмнения и с лека ръка да увлича събеседника в колебания и тревоги. Макар да не виждах крилатите му сандали, аз си казах: Пет пари не давам дали спиш с нея. Може да легнеш и с Персей, той е по-красив. Ти никога няма да изпиташ моята липса на ревност.
Може би ме чуваше, може би не. Той предпочиташе да изчака, за да види гнева и клетвите ми. Баща ми също не би ми помогнал. Еет би откликнал, но само за да се наслади на могъществото си, пък и той беше твърде далеч. Нямаше как да стигна до него.
С други думи, нямаше кой да ми помогне. Бях сама през целия си живот. Еет и Главк бяха малки изключения в безкрайната ми самота. Коленичих и зарових пръсти в пясъка. Усетих песъчинките под ноктите си и си спомних за думите на баща ми, когато обясняваше на Главк нашия прастар закон: Никой бог не може да развали стореното от който и да е друг бог.
Само че аз наруших закона.
Луната се носеше над мен, а вълните ближеха краката ми със студени езици. Бял оман… Пепел, маслини и сребриста ела… Буника с обгорена дрянова кора… И най-вече моли. Моли за отменяне на проклятие и за предотвратяване на лошите мисли, предизвикали преобразяването.
Изтърсих пясъка от ръцете си и станах. В торбата ми подрънкваха шишенцата с отвари — все едно минаваше стадо кози със звънчета. Долавях до болка познатите мириси на земя и впити корени, на сол и метален лъх на кръв.
На сутринта мъжете бяха мрачни и мълчаливи. Един смазваше държаните на греблата, за да не скърцат, друг търкаше зачервен — или от слънцето, или от терзание — петната на палубата, а трети, чернобрад моряк, се молеше на кърмата и лееше вино върху вълните. Никой не ме поглеждаше — аз бях сестрата на Пазифая, а те отдавна не се надяваха на помощ. Долавях тегнещото напрежение и паническия ужас от приближаващата смърт.
Не мисли за това, наложих си аз. Стегни се. Никой няма да умре днес.
Командирът на стражите беше с пожълтели очи и подпухнало лице. Казваше се Полидамас и беше много едър, ала аз бях богиня, а ние, боговете, сме доста високи.
— Дай ми наметалото и туниката си — наредих му.
Той присви очи и в тях прочетох отрицателен отговор. Щях добре да опозная този тип мъже, които бранеха жалката си власт и за които бях само жена.
— Защо да ти ги дам?
— Защото не искам да умрете. Ти искаш ли?
Гледаха ме трийсет и седем чифта очи. Той свали дрехите и ми ги даде. Дълги до земята, от фин камгарен плат и с тъмнолилави кантове, те бяха най-хубавите на кораба.
Дедал стоеше до мен.
— Да ти помогна?
Подадох му наметалото, за да го държи като параван. Облякох туниката. Ръкавите и талията ми бяха широки. Блъсна ме възкисел мирис.
— Искам да направя така, че да заприличам на брат ми. Сцила го обичаше, може още да има чувства към него.
Намазах устните си със смес от зюмбюл, мед, цветчета от цъфнал ясен, самакитка и стрита орехова кора. Бях преобразявала животни и растения, но не и себе си. Обзе ме внезапно колебание, ала се овладях. Страхът от провал разваля магиите. Съсредоточих се върху образа на Персей, за да заприличам на него: безгрижното самодоволно лице, меките мускули, дебелият врат и бездействащите отпуснати ръце с дълги пръсти.