Когато отворих очи, Дедал ме гледаше с отворена уста.
— Най-яките мъже да се залавят с греблата — наредих аз. Гласът ми също беше променен — звучеше плътно и с божествен апломб. — Не спирайте да гребете нито за миг.
Дедал кимна. Държеше меч, а моряците бяха въоръжени с ками и тояги.
— Тя е безсмъртна и оръжията няма да помогнат — казах високо, за да ме чуят всички. — Ръцете ще ви трябват, за да придвижвате кораба колкото може по-бързо.
Моряците хвърлиха камите и копията се изтърколиха на палубата. Дори Полидамас изпълни заповедта. За малко да се разсмея. Никога никой не ми се беше подчинявал. Така ли се чувстваше Персей?
Проливът се показа в далечината.
— Възможно е магията да не проработи и тя да ме познае — казах на Дедал. — Ако това се случи, стойте надалеч от мен.
Гъстата и лепкава мъгла скри скалите и небето. Чувахме само грохота на водовъртежа, заради който Сцила беше избрала пролива. За да избегнат въртопа, корабите трябваше да се прилепят до отсрещната скала. Или досами зъбите й.
Когато приближихме, проехтя тътен. Кожата ми, палубата и перилата бяха в пръски от вълните, водата се пенеше и едно от греблата застърга в каменния бряг. Всички настръхнаха все едно чуха мълния. Над нас, скрита в мъглата, дебнеше Сцила.
Нямаше видимост и не можех да преценя как се придвижваме и къде сме. Гребците трепереха от умора и страх, а греблата скърцаха въпреки смазката. Сцила щеше да изпълзи и да надуши най-дебелите моряци. Мъжете тънеха в пот и натискаха греблата с превити рамене. Онези, които не гребяха, клечаха зад увитите въжета и мачтата, като се надяваха, че ще се скрият от чудовището.
Погледнах нагоре и я видях. Сива като мъглата и като скалата. Представях си я като змия, октопод или акула. Но надвесилата се грамада надмина въображението ми. Вратовете й бяха по-дълги от мачти, шестте глави зееха отвратителни и безформени като късове изстинала лава. Черните езици облизваха дългите колкото меч зъби.
Без да откъсва поглед от запотените и ужасени мъже, Сцила се плъзна по скалите и аз усетих гадното и като на вонящи подземни котила зловоние. Вратовете й се увиваха и от една от устите се точеше лъскава слюнка. Тялото и отвратителните крака без кости, за които беше споменавала Селена, не се виждаха заради мъглата. Хермес ги беше описал като извитите щипки на рак отшелник.
Вратовете се опънаха в готовност за нападение.
— Сцила! — извиках с глас на бог.
Ревът й наподобяваше вой на глутница кучета. Някои от гребците пуснаха греблата и си запушиха ушите, а Дедал зае мястото на един от отказалите се.
— Сцила, аз съм, Персей! Цяла година те търся.
Тя ме погледна с дупките, които й служеха за очи сред сивата плът, и нали нямаше гласни струни, отново изрева.
— Оная мръсница сестра ми е в изгнание заради това, което ти стори. Но и това наказание й е малко. Кажи ми как да отмъстим за теб с Пазифая!
Налагах си да говоря бавно — всеки момент беше още едно загребване на моряците. Дванайсетте й очи ме пробождаха. Около устата й имаше кръв и от зъбите й висеше несдъвкана плът. Повдигна ми се, но казах:
— Намерихме биле, с помощта на което да се превърнеш в предишната Сцила. Липсваш ни такава, каквото беше.
Брат ми не би говорил така, но тя слушаше и пълзеше, като не изпускаше от очи кораба. Колко пъти бяха загребали моряците? Десет, сто или повече? Знаех какво си мислеше чудовището. Бог?! Какво търси тук?
— Ще изпиеш ли билето? — провикнах се аз.
Сцила изсъска. Дъхът й вонеше и пареше като огън. Две от главите й се насочиха към гребците и другите ги последваха.
— Ето го! — вдигнах високо отворената бутилка и успях да улуча едното зейнало гърло.
Изрекох и заклинанието, което трябваше да я превърне в предишната Сцила.
Воят й едва ли не разцепи света. Гмурна се към мен, блъсна се в кърмата, разхвърчаха се дъски и трески и моряците се завъргаляха. Дедал даваше заповеди, но никой не го чуваше. Чудовището се засили за нов удар, ала главите й потънаха във вълните зад кораба. Огромните й челюсти щракаха като на куче, което иска да се отърве от синджира, ала не може. Най-сетне се досетих, че краката й — пипала, прилепнали към скалата — не можеха повече да се разтеглят и корабът я беше подминал. Сцила изрева яростно и заудря дирята на кораба с главите си. Огромните вълни заляха ниската страна на палубата. Моряците стискаха въжетата и макар да газеха във вода, ние се отдалечавахме все повече и повече.