— Грешиш. Тази тук е Мила, онези там са Зора и Пламенна…
— Какво виждам? — попита баща ми. — Хубавела има краста!
Сестрите ми изпаднаха в паника.
— Не! Как може така, Хубавелке! Боли ли те?
Наведох се — коричката беше едва забележима, по-малка и от нокътя на малкото ми пръстче, но баща ми се разгневи:
— Утре да е здрава!
Сестрите ми заклатиха глави. Разбира се, разбира се. Толкова съжаляваме.
Качих се в колесницата и баща ми хвана сребърните поводи. Сестрите ми целунаха ръцете му, конете рипнаха и полетяхме в небето. Първите съзвездия надничаха сред чезнещата светлина.
Веднъж татко ми каза, че на земята имало хора, които се занимавали с неговия изгрев и залез. Наричали ги астрономи. Те били дълбоко уважавани и дори съветници на царете. Само че баща ми често се улисвал в разни дела, техните изчисления се проваляли и астрономите били наказвани със смърт като измамници. Татко се усмихна и добави, че си го заслужавали — Хелиос, богът на Слънцето, си бил сам господар и никой не можел да му нарежда какво да прави.
Както летяхме с колесницата, аз попитах:
— Ако днес сме закъснели, това ще причини ли смъртта на още астрономи?
— Да — отвърна баща ми, дръпна поводите и звънчетата запяха още по-силно.
Конете се устремиха напред, а светът под нас тъмнееше сред задалите се от морския бряг сенки. Усетих как нещо ме стяга в гърдите, все едно някой усукваше и изстискваше мокър парцал. Замислих се за астрономите. Представих си ги как пълзят на кокалестите си колене и се вият като червеи в краката на царете. Моля ви, не сме виновни. Слънцето закъсня.
Слънцето никога не закъснява, това е богохулство! Ще бъдете наказани със смърт!
Само след миг топорите се стоварват и посичат мъжете…
— Татко, не ми е добре — промълвих аз.
— Гладна си. Сестрите ти са виновни, че ни забавиха.
Седнах да вечерям, ала неприятното чувство остана. Изглежда, ми личеше, тъй като Персей и Пазифая започнаха с подигравките.
— Да не си глътнала жаба?
— Не съм.
Двамата се закикотиха още по-силно и затъркаха крака един в друг като змии, които лъскат люспите си.
— Харесаха ли ти кравите на баща ни? — попита сестра ми.
— Много са красиви.
— Ама тя май не знае — засмя се Персей. — И затова говори глупости.
— Така си е.
Не биваше да питам, но бях разсеяна от мисли за съсечените тела на астрономите.
— Какво не знам?
Сестра ми ме изгледа с лукавия си поглед.
— Ами той ги обладава. И си прави нови. Превръща се в бик и им прави телета, а старите ги готвят на вкусни ястия! Затова всички си мислят, че кравите са безсмъртни.
— Това не е истина!
Изчервих се и двамата се закискаха. Майка ги чу и дойде — тя обичаше шегите на брат ми и сестра ми.
— Разказахме на Цирцея за кравите. Тя не знаеше — обясни Персей.
Смехът на майка зазвънтя като сребрист фонтан.
— Ама че е глупава тази Цирцея!
Ето как минаваха дните ми. Исках да се махна, но се опасявах, че ще продължа да я карам все така, вярвайки, че ще остана да живея в тази противна среда само защото друго, по-различно не съществуваше.
Втора глава
Разчу се, че един от чичовците ми ще бъде наказан. Не го бях виждала, но многократно бях чувала да споменават името му не с добро. Прометей. Преди много, много време, още когато хората се свивали и зъзнели в пещери, той се възправил срещу Зевс и ги дарил с огъня. От светлината се породило изкуството, както и всички благини на цивилизацията. Зевс не искал това да се случи и Прометей бил затворен в най-дълбоката пещера на подземния свят, където чакал наказанието си.
И така, един ден Зевс ни извести, че е дошло време за налагане на наказанието. Чичовците ми хукнаха с веещи се бради към двореца. Те бяха пъстроцветна група: речни божества с мускули като дървесни стволове, просмукани от сол морски богове с оплетени в брадите раци, старци с провиснали коси и тюленово месо между зъбите. Повечето всъщност не ми бяха чичовци, а нещо като прабратовчеди. И те като баща ми, дядо ми и Прометей бяха титани и бяха преживели войната между боговете. С други думи, бяха оцелелите, успели да стигнат до споразумение с мълниите на Зевс.
Титаните се появили първи в зората на света. Моят прачичо Кронос дочул пророчеството, че един ден негово дете ще го свали от власт. Когато жена му Рея родила първото им дете, той го грабнал от ръцете й и го погълнал. Така постъпил и със следващите четири, докато отчаяната Рея не му подала увит камък и така било спасено бебето Зевс, което било отгледано в пълна тайна в планината Дикте. Когато пораснал, Зевс се разбунтувал, сграбчил мълниите в небето и натъпкал отровни билки в гърлото на баща си. Той повърнал братята и сестрите му и всички се наредили на троновете на връх Олимп, като се нарекли олимпийци.