Устата ми пресъхна.
Той излезе от горичката с лаврови дървета. Тялото му беше като изваяно. На тъмната пусната коса имаше венец, а на рамото му висеше лък от маслиново дърво със сребърни върхове.
— Цирцея! — каза Аполон и гласът му прозвуча като най-мелодичната камбана. Подаде ми фината си ръка и продължи: — Брат ми ме предупреди за гласа ти. По-добре ще бъде, ако не говориш много.
Дори да влагаше злоба в думите си, тонът му беше толкова изискан, че напълно я прикриваше.
— Това е моят остров и ще говоря колкото искам.
— Хермес каза, че си с труден характер. Дошъл съм с пророчество за Одисей.
Обзе ме тревога. Олимпийските загадки са винаги двузначни.
— Той е в къщата.
— Знам.
Появи се силен вятър, отворих уста и усетих как минава през гърлото и стига до стомаха ми все едно небето искаше да се промуши в мен и да ме смаже. Задавих се и усетих, че се задушавам от странен непреодолим натиск в гърдите. Аполон ме гледаше с доволна усмивка.
Поляната изчезна. Съзрях Одисей на бряг със скали. Зад него — кози и маслинови гори, голяма бяла къща с каменен двор, а до стените — блестящи наследявани от памтивека всевъзможни оръжия. Итака.
След това той се появи на друг бряг. Черен пясък и небе, невидяло светлината на баща ми. В сенките се мержелееха тополи, а клоните на плачещите върби се влачеха в тъмни води. Нямаше птича песен, нито следа от животни. Не бях виждала това място, ала веднага го познах. Пред огромната пещера седеше старец с невиждащи очи. Тирезий.
Хвърлих се в лехата и изтръгнах няколко корена моли, налапах ги заедно с кафявата пръст и задушаващият ме вятър изчезна толкова бързо, както се беше появил. Закашлях се. Усетих вкус на гнилоч и пепел. Надигнах се и заявих:
— Как смееш да се отнасяш така с мен! На моя остров! Във вените ми тече титанска кръв! Това е повод за избухване на война и баща ми…
— Самият той го пожела и трябва да си поласкана, че видя Аполон!
Гласът му звучеше като химн. Красивото му лице беше спокойно. Искаше ми се да го разкъсам на парчета. Боговете и техните непонятни правила! Винаги ще изтъкнат причина, заради която трябва да коленичиш.
— Няма да кажа нищо на Одисей!
— Това не ме засяга. Пророчеството е оповестено.
Той изчезна и аз притиснах чело в набръчканата кора на близкото маслиново дърво. Дишах на пресекулки и треперех от гняв и унижение. Докога щях да се уча! Всеки миг от моя така наречен мир и покой беше измама, тъй като зависеше от прищевките на боговете. Каквото и да правех, където и колкото да живеех, те постъпваха с мен така, както желаеха.
Небето просветляваше. Събудих Одисей, но не му казах за пророчеството. Докато закусваше, усещах болката от потиснатия гняв като острие на нож. Във видението той беше в Итака и така угасна и последната ми надежда.
Извадих най-хубавите чинии и налях от най-старото вино. Но Одисей не им обръщаше внимание. Цял ден гледаше през прозореца, сякаш очакваше някого. Когато мъжете вечеряха и си легнаха, той коленичи:
— Богиньо…
За пръв път се обръщаше към мен така. Може би някой бог беше посетил и него. Може би беше сънувал Пенелопа. Нашата идилия беше приключила. Погледнах сребристите му кичури, напрегнатите рамене и сведени очи. Можеше поне да ме погледне в очите!
— Слушам те, смъртни. — Казах го толкова високо, че лъвовете наостриха уши.
— Трябва да тръгвам. Стоях твърде дълго и моите хора вече нямат търпение.
— Ами върви! Аз съм само домакинята на тази къща, а не тъмничарка.
Одисей ме погледна.
— Знам и съм ти безкрайно благодарен.
Очите му бяха кафяви и топли като лятната земя. Говореше с ясни и прости думи, без усукване, което беше истинско изкуство. Той умееше да се представя така, че винаги да извлече най-голяма изгода за себе си. Усетих как злонравието ми надделява и заявих:
— Боговете са ти изпратили вест.
Лицето му посърна.
— Ще се прибереш у дома, ала преди това трябва да разговаряш с пророка Тирезий в селенията на смъртта.
Всеки човек би изтръпнал при такава вест. Одисей се вцепени и пребледня.
— Защо?
— Боговете имат някаква причина, която не желаят да споделят.
— Няма ли край всичко това? — горчиво попита той.
Лицето му приличаше на отворена рана. Гневът ми стихна.