Затворих очи. Знаех брега наизуст и можех да вървя, без да гледам. Когато беше дете, правех списък на нещата, които бяха опасни за него. Не беше трудно, защото списъкът включваше всичко.
Одисей ми беше разказал за един цар, който имал незаздравяваща рана. Никой доктор не можел да му помогне. Отишъл при един оракул и се оказало, че само онзи, който го бил наранил, можел да го изцери със същото копие, с което го бил пробол. Царят пребродил света, намерил врага си и така оздравял. Ако Одисей беше тук, щях да го попитам как така врагът се е съгласил да помогне на наранения от него цар.
Намерих отговора в друга история. Преди много време лежахме с Одисей в леглото ми и аз го попитах:
— Как постъпи, когато не можа да накараш Ахил и Агамемнон да се вслушат в разума?
— Много просто. В такива случаи се прави план, в който те са неразумни — усмихна се Одисей.
Двайсета глава
Намерих го в маслиновата гора. Увит презглава с одеялата, сякаш се караше с мен и в съня си.
— Сине мой, Телегон!
Думите ми проехтяха в тихата нощ. Зората се задаваше на голямата колесница на баща ми.
Той отвори очи и вдигна ръце, за да се предпази от мен. Все едно ме проряза с кинжал.
— Дойдох да ти кажа, че можеш да заминеш. Ще ти помогна, но при няколко условия.
Само да знаеше колко трудно ми беше да го изрека. Но… младостта не се чувства задължена никому. Телегон засия от радост, прегърна ме и притисна лице в шията ми. Затворих очи. От него се носеше уханието на зелените листа и живителния им сок. Познавахме дъха си от цели шестнайсет години.
— Ще заминеш след два дни. Имам три условия — уточних аз.
Телегон кимна. Вече беше готов да отстъпи. Беше и благодарен, макар да беше победител. Отидохме в къщата и се натоварихме с билки и отвари. Занесохме ги на лодката и започнах да ги режа и стривам. Учудих се, че ме наблюдаваше. Обикновено се оттегляше, когато правех отвари.
— За какво е магията?
— За да те пази.
— Срещу какво?
— Срещу всичко, което може да хрумне на Атина — бури, левиатани, продънена лодка.
— Дори левиатани?
Зарадвах се на уплахата му.
— Атина няма да може да те нарани в морето, защото трите богини на съдбата ще я спрат. Стой само в лодката, а когато пристигнеш в Итака, кажи на баща си да говори с Атина за теб. Тя му е покровител и може да го послуша.
— Добре — сериозно отговори той.
Залях дека и платното с отварите и изговорих вълшебните думи.
— Остави малко и на мен — помоли Телегон и аз му подадох съда.
Той изля останалото върху дъските и изрече думите, които чу от мен.
— Добре ли го направих?
— Не.
— Как знаеш кои думи да кажеш?
— Чувствам ги.
Телегон напрегна ума си, сякаш буташе канара по хълма, загледа се в лодката, каза други думи и още други думи, но ефект нямаше.
— Трудно е — погледна ме той укорително.
Намерих сили да се засмея.
— Мислеше, че е лесно ли? Докато правеше лодката, не мина нито ден без усилен труд, нали? Моите магии също изискват много труд. Правя ги векове наред и още не съм се усъвършенствала.
— Но аз не съм магьосник!
Спомних си как баща ми превръщаше пъновете в огнището в пепел и заявяваше: Това е най-малкото, което мога да направя.
— Вероятно не си. Но пък си нещо друго. Е, още не си открил какво е то и затова поемаш на път.
Усмивката му ми напомни за топлата като лятна трева усмивка на Ариадна.
— Така е — съгласи се той.
Начертах с камъни картата на пътя му: всички опасности и местата, където можеше да спре. Щеше да заобиколи Сцила и да стигне до Итака по друг маршрут. Това, че Одисей не беше успял да мине по този път, беше отмъщение на Посейдон.
— Дано Хермес ти помогне, но никога не разчитай на него. Думите му са вятър и мъгла. Внимавай с Атина! Може да ти се яви преобразена като красива прислужница. Не бива да се поддаваш на никакви изкушения.
— Мамо — изчерви се Телегон, — отивам при баща ми и друго не ме интересува.
Бяхме добри един към друг през малкото време, преди да се разделим. Седяхме пред камината и Телегон пъхаше краката си под някой от лъвовете. Беше още есен, ала нощите бяха студени. Сготвих любимата му пълнена с подправки и сирене риба. Той ядеше и слушаше наставленията ми.
— Покажи на Пенелопа, че я уважаваш. Коленичи и й дай дарове. Аз ще приготвя подходящи подаръци. Колкото и да е мъдра, никоя жена не би се зарадвала на извънбрачния син на съпруга си. Най-много внимавай с Телемах, че не едно и две копелета са ставали царе. Не му се доверявай и го дръж под око, тъй като баща му сигурно го е обучил да бъде бърз и смел воин.