— Колко мило! Убеди ме.
Тялото му не беше тяло на воин. Нямаше яки изпъкнали мускули, нямаше и белези от рани. Телемах беше микенски принц, строен и изискан, обучаван от малък в бойно изкуство, при това израснал със строга и взискателна майка.
— Как да ти докажа, че не те мамя? — сериозно попита той и аз реших, че ми се подиграва.
— Не можеш да го сториш, тъй като синовете винаги отмъщават за бащите си.
— Само ако бащата е убит.
— И все пак дойде в дома ми с нож.
Телемах като че ли се изненада.
— Дълбая с него.
— Несъмнено.
Той извади ножа и го остави на масата.
— Бях на брега, когато баща ми умря. Чух виковете и предположих, че става бой. Напоследък Одисей не беше… дружелюбно настроен и когато приближих, видях как измъква копието. Телегон не го уби.
— Повечето синове не се замислят как да простят за убийството на бащите си.
— Това е тяхно решение. Би било несправедливо да обвинявам сина ти.
Баща му обичаше тази дума. Всичко около нас е несправедливо. Пред очите ми бяха ироничната усмивка на Одисей и вдигнатите му ръце. Без да демонстрира каквото и да е ласкателство, Телемах беше убедителен. Жестовете му бяха непринудени и издаваха смущение. Приличаше ми на тъжен кораб, преживял страшна морска буря.
— Искам да знаеш, че няма да позволя да нараниш сина ми.
Той погледна лъвовете и отвърна:
— Знам.
Не очаквах такъв кратък отговор, но се овладях и добавих:
— Казал си на сина ми, че за вас вече няма нищо в Итака. Та ти си престолонаследник!
— Народът не ме иска.
— Защо?
— Защото присъствах на смъртта на баща ми. И не убих сина ти. А докато гореше кладата с тялото на Одисей, не плаках.
Говореше спокойно, ала думите му пареха като въглени. Спомних си изражението му, когато споменах, че Одисей трябва да бъде почетен.
— Не тъжиш ли за баща си?
— Тъжа. Тъжа за това, че не познавах човека, когото описваха като мой баща.
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм по разказите.
— Не очаквам разказ, но ти си мой гост и трябва да бъдеш откровен с мен.
Телемах замълча, но накрая се съгласи:
— Добре, ще ти разкажа.
Седнах на дървения стол, а той на сребърния. Старият стол на баща му. Одисей се облягаше все едно беше в легло, а Телемах седеше изправен като ученик, който се кани да декламира. Предложих му вино, но той отказа.
Когато Одисей не се завърнал, в двореца идвали кандидати за ръката на Пенелопа — ухажори от най-знатните местни родове и от съседните острови.
— Тя отказваше, но те не се предаваха, седяха с дни в двореца и настояваха майка ми да избере един от тях. Беше сама, а аз дете. Не можехме да ги спрем. Смееха се на всеки мой опит да ги накарам да си тръгнат.
Знаех за какви хора говори. Кочината ми беше пълна с такива.
И така, Одисей се завърнал — десет години след като отплавал от Троя и седем след като си тръгнал от Еея.
— Дойде предрешен като просяк и се разкри само пред неколцина. Организирахме състезание за ръката на майка ми — онзи, който съумееше да стреля с прочутия лък на Одисей, щеше да се омъжи за нея. Всички до един се провалиха. Дойде ред на баща ми и той заби стрелата в гърлото на най-досадния ухажор. Изби до един всички мъже, които ни бяха тормозили години наред.
Воинът Одисей с неговия двайсетгодишен военен опит, Най-великият грък след Ахил. Ухажорите, нескопосани и разглезени знатни младежи, получили заслуженото, а съдбата им се превърнала в прекрасна история за бъдещите поколения: мързеливи и безочливи кандидати досаждат на вярна жена, заплашват законния наследник и биват пронизани от стрелата на съпруга. Те били наказани според законите на боговете и хората, а Одисей се явил като един вид превъплъщение на смъртта. С други думи, съгрешилият герой се завърнал и най-сетне раздал справедливост. Поуката щеше да допадне и на Телегон. Колкото до мен, стомахът винаги ме свиваше, когато си го представях да обикаля доволен и щастлив в палата, за който беше мечтал години наред.
— На другия ден дойдоха бащите на ухажорите. Всичките бяха местни хора. Никанор, който имаше най-много стада кози, Агатон с издялкания жезъл, Евпейт, от чиято градина берях круши. Пръв заговори Евпейт. Нашите синове гостуваха в дома ти, а ти ги уби. Търсим възмездие. Синовете ви бяха престъпници, отговори баща ми, и даде знак на дядо ми. Той метна копието си и пръсна мозъка на Евпейт. Баща ми нареди да избием и другите, но в този миг дойде Атина.
Значи Атина все пак се е появила.