Засвириха тромпети и залата утихна. Тромпетите гърмяха безспирно, все по-силно и по-силно, светлините угаснаха и стана тъмно като в рог. Страхът отново ме връхлетя, но вече беше късно за бягство.
Внезапно фанфарите замлъкнаха и настъпи тишина. Ушите ми звънтяха, за миг дори ми се зави свят. После обаче се стегнах и се поизправих на стола.
Някъде високо над главите ни светна зелен прожектор и се насочи към сцената. Ефектът беше ужасяващ! В продължение на около минута не се случи нищо. След това двама мъже изтеглиха клетка на колела, покрита с нещо, което приличаше на огромна меча кожа. Оставиха клетката в средата, пуснаха въжетата и избягаха зад кулисите.
За няколко секунди отново се възцари тишина. После пак гръмнаха фанфари — три пъти. Кожата се свлече и откри първото страшилище.
Тогава започнаха писъците.
Глава девета
Писъците бяха напълно излишни. Страшилището в клетката наистина изглеждаше опасно, но все пак беше оковано. Според мен хората си крещяха просто ей така, да се забавляват, както във влакче на ужасите, а не защото наистина се бяха изплашили.
Това беше човекът вълк. Той беше адски противен и целият покрит с козина. Единствено около слабините му имаше парче плат, като на Тарзан, за да се види козината по краката, корема, гърба и ръцете. Лицето му беше обрасло с дълга гъста брада. Очите му бяха жълти, а зъбите — червени.
Звярът хвана пречките на клетката и ги разтърси, като в същото време нададе силен рев. Беше доста страшен. Още повече хора се разпищяха. И аз едва не се присъединих към тях, но се сдържах, не исках да ме вземат за слабак.
Човекът вълк продължи да разтърсва клетката и да подскача насам-натам още малко, но накрая се успокои. Приклекна и седна като куче на задните си лапи, а отстрани се показа господин Длъгнест.
— Дами и господа — каза той и макар гласът му да беше тих и хрипкав, се чуваше ясно в целия салон, — добре дошли в „Циркът на кошмарите“, домът на най-забележителните човешки създания.
Нашият цирк е с древна история. Повече от пет века обикаляме от град на град и разкриваме света на гротескното на поколения наред. С годините репертоарът ни се е променял стотици пъти, но целта ни остава една: да ви изненадаме и ужасим! Нашите необикновени номера не могат да бъдат видени никъде другаде по цялата земя.
Длъжен съм да ви предупредя, че ако някой е със слабо сърце или се плаши лесно, сега е моментът да си тръгне. Сигурен съм, че сред вас има и такива, които са дошли тук с мисълта, че представлението ни е някаква шега. Вероятно те смятат, че тук на сцената ще излязат единствено маскирани като чудовища обикновени хора или в най-лошия случай безобидни джуджета. Не е така! Всички изпълнители, които ще видите тази вечер, от първия до последния, са истински. Всеки от тях е уникален. И никой не е безобиден.
С тези думи той приключи речта си и се скри. От кулисите изскочиха две красиви жени в лъскави рокли и отключиха вратата на клетката. Няколко души от публиката се спогледаха уплашено, но никой не си тръгна.
Човекът вълк излезе от клетката с ръмжене и изрева, но една от жените размаха ръка пред него и го хипнотизира. Другата се обърна към салона и с отчетлив чуждестранен акцент обяви:
— Пазете пълна тишина! Човекът вълк няма да нападне никого, докато е под наш контрол, но всеки силен звук ще го събуди и тогава той става смъртоносен!
След това те слязоха от сцената и поведоха между редовете хипнотизирания звяр. Козината му беше сивкава, той вървеше прегърбен и дланите му висяха чак до коленете.
Жените не се отделяха от него и предупреждаваха хората да не вдигат шум. Позволяваха да го докосват, но леко и внимателно. Когато минаха край нас, Стиви протегна ръка, но мен ме беше страх да не се събуди и да ме ухапе и затова се въздържах.
— Как беше? — попитах едва чуто.
— Бодеше като таралеж — отвърна Стиви и вдигна пръсти към носа си. — И мирише странно, на изгоряла гума.
Човекът вълк беше стигнал до средата на салона, когато изведнъж се чу силен трясък. Не знам откъде дойде той, но още в същия миг звярът изрева и бутна настрани жените.
Посетителите се разкрещяха и тези, които бяха най-близо, скочиха от столовете и побягнаха. Една жена обаче не успя да реагира достатъчно бързо, човекът вълк й се нахвърли и я събори на земята. Тя пищеше пронизително, но никой не посмя да й се притече на помощ. Човекът вълк я обърна по гръб и оголи зъби. Жената вдигна ръка да се предпази, но той щракна с челюсти и отхапа дланта й!
Двама от посетителите припаднаха, а останалите побягнаха с писъци. Изведнъж отнякъде изскочи господин Длъгнест и прегърна през рамо човека вълк. Той се опита да се отскубне, но собственикът на цирка прошепна нещо в ухото му и чудовището се усмири. Господин Длъгнест го поведе обратно към клетката, а асистентките с лъскавите рокли се опитаха да успокоят хората и да ги върнат по местата им.