Започна с няколко шепи гайки и болтове, които погълна, без да му мигне окото. След това разтърси огромното си шкембе и отвътре се чу дрънчене.
Изведнъж коремът му се раздвижи и надигна и той изплю болтовете и гайките. Ако бяха само един-два, щях да си помисля, че ги е скрил под езика си или отстрани в бузите, но дори и устата на Рамъс Търбуха не беше достатъчна голяма, за да скрие толкова много железа!
После изяде няколко стъклени фигурки. Сдъвкваше стъклото внимателно, преди да го погълне, като го прокарваше с чаша вода. След това дойде ред на лъжиците и вилиците. Превиваше ги на две, пускаше ги в устата си и те изчезваха в гърлото му. Обясни, че зъбите му не са достатъчно здрави, за да разтрошат метала.
Накрая погълна и една дълга метална верига и се спря да си поеме дъх. Коремът му се разтресе и заподскача. Изплаших се, помислих, че му е станало нещо, но изведнъж Рамъс се оригна и краят на веригата се показа от устата му.
Той бавно я извади и показа, че по нея са закачени всички вилици и лъжици! Беше успял да прокара веригата през пръстените в корема си! Не можех да повярвам на очите си!
Когато Рамъс се скри зад кулисите, си помислих, че нищо не би могло да надмине номера му.
Оказа се, че грешах!
Глава единайсета
След Рамъс Търбуха се появиха двамата със сини роби с качулки да предлагат сувенири. Имаше страхотни неща — направени от шоколад гайки и болтове, като тези, които поглъщаше Рамъс, гумени фигурки на Александър Скелета, които се извиваха и усукваха на всички страни, косми от човека вълк. Аз си купих от тях: космите бяха здрави и дебели, остри като бръснач.
— По-късно ще има и други — обяви от сцената господин Длъгнест, — така че не харчете всичките си пари.
— Колко струва стъклената статуетка? — попита Стиви.
Статуетката беше същата като онези, които Рамъс поглъщаше.
Човекът в синята роба не отговори, а посочи етикета с цената.
— Не мога да чета — продължи приятелят ми. — Ще ми кажете ли колко струва?
Извърнах се изненадано към него, чудех се защо лъже. Онзи с нахлупената качулка отново си замълча, поклати глава и отмина, преди Стиви да успее да зададе друг въпрос.
— Защо го направи? — попитах.
Стиви сви рамене.
— Исках да чуя гласа му — отвърна той — и да видя дали е човек или не.
— Естествено, че е човек! — възкликнах. — Какво друго би могъл да бъде?
— Не знам — отговори Стиви. — Нали затова попитах, за да разбера. Не ти ли се струва странно, че крият лицата си?
— Може да са срамежливи — предположих аз.
— Може — кимна той, но си личеше, че не го вярва.
След като хората приключиха с купуването на сувенири, на сцената излезе брадатата жена. Помислих си, че е шега, тъй като тя нямаше брада!
Господин Длъгнест застана до нея и обяви:
— Дами и господа, сега ще станете свидетели на един изключителен номер. Труска е от скоро при нас. Тя е сред най-невероятните хора, които съм виждал, и притежава уникален талант!
Собственикът на цирка се скри зад кулисите. Труска беше много красива и беше облечена в надиплена червена рокля с множество цепки. Доста мъже сред публиката започнаха да се покашлят и да се въртят в столовете си.
Труска пристъпи към края на сцената, за да я виждаме по-добре, както обясни самата тя, и нададе някакъв странен звук, който прозвуча като кучешки лай. Допря длани до лицето си и нежно погали кожата. След това с пръстите на едната си ръка стисна носа, а с другата се погъделичка под брадичката.
И тогава се случи чудо: започна да й расте брада! Първо избиха косъмчета по брадичката, после над горната й устна, след това по бузите и накрая косми покриха цялото лице. Дълга и руса права брада!
Когато брадата достигна на дължина десетина сантиметра, Труска пусна носа си, слезе в салона и тръгна между редовете, като позволяваше на желаещите да пипнат и дръпнат косъмчетата.
Брадата продължи да расте през цялото време и накрая се провлачи по земята. В дъното на залата Труска се обърна и пое обратно към сцената. Макар че нямаше откъде да прониква вятър, брадата се развяваше във въздуха и галеше лицата на хората.
Когато Труска се качи на сцената, отново се появи господин Длъгнест и попита дали някой случайно не носи ножица. Обадиха се доста жени и той ги покани при себе си.
— „Циркът на кошмарите“ ще връчи награда от едно кюлче злато на всеки, който успее да отреже кичур от брадата на Труска! — обяви собственикът на цирка и показа едно златно кюлче, за да ни увери, че не се шегува.